Сол при солта

йоана

— Симпатичен е — заяви Ева и протегна към огъня огромните си крака.

— Млад е.

— Прекадено млад е за мен, да, но не и за теб. На колко години е — на деветнайсет или може би на двайсет? Виж как се е втренчил в теб.

Погледнах към него. Той извърна очи. Преценката на Ева за възрастта му изглеждаше правилна. Ингрид също беше права. Очите му бяха сиви. Досегашните ми връзки не бяха особено успешни. Сякаш притежавах таланта да попадам на неподходящи момчета.

— Нещо обаче не е наред с него — продължи Ева. — Може би е шпионин.

Думите на Ингрид прокънтяха в ушите ми: Той е крадец.

Ева се облегна на счупения стол.

— Но дори крадецът е в състояние да стопли едно момиче — добави и огледа стаята. — Нацистите са опустошили къщата. Сигурно е била красива.

Кимнах.

Тя се засмя.

— Очевидно вече нямат доверие на старите пруски благородници, нали?

Ева беше права. Пруските юнкери почти не общуваха с другите германци. „Юнкер“ означаваше „млад благородник“. Пруската аристокрация служеше в германската армия — сражаваше се за земите и титлите си. Някои от нейните идеолози обаче не поддържаха Хитлер. През юли миналата година в един опит за покушение върху фюрера участваха и прусаци. Заговорът се провали и юнкерите бяха екзекутирани.

— Какво не е наред с момичето? — попита Ева. — Изтощено ли е? Или е разбрало, че баща му повече няма да преподава математика? Съжалявам.

Поклатих глава.

— Искам да поговориш с нея насаме. Нужно ми е да знам някои подробности, за да се опитам да ѝ помогна. Ще го направиш ли, Ева?

— Защо аз?

— Защото ти по-лесно ще се разбереш с нея на полски, отколкото всички останали в групата.

— Изглежда уплашена до смърт — каза Ева.

— Вероятно е уплашена до смърт — отвърнах. — Бременна е в осмия месец.