Сол при солта

емилия

Беше толкова приятно в каруцата, но не беше справедливо аз да се возя, а другите да се придвижват пеша. От мястото си виждах дългата върволица от тъмни палта, каруци, животни и шейни. Тя криволичеше в далечината зад нас и хората постепенно се смаляваха и се превръщаха в точки.

Йоана вървеше до рицаря, а красивите ѝ кестеняви къдрици надничаха изпод шапката ѝ. Докато тя говореше, той не я гледаше. Но когато извърнеше очи, неговите бързо се насочваха към нея.

На рицаря му се искаше да ѝ разкаже разни неща.

Йоана се надяваше, че рицарят ще ѝ разкаже разни неща.

Но той нямаше такова намерение.

Все още усещах семките на къпините от сладкото, което той ми даде, забити в зъбите ми. Къпините и френското грозде ми напомняха за татко. Когато бях малка, той ме изпращаше в ограждащите двора ни храсти да събирам плодовете им в тенекиена кофичка. Винаги когато се връщах, напълнила кофичката, татко ме посрещаше с прегръдка и усмивка. Във фермата в Източна Прусия нямаше прегръдки и усмивки. Имаше конюшни, обори, кочина, курник и два големи плевника. Имаше и студена изба, която си стоеше кротко и самотно зад плевника. Към тъмното подземие водеха няколко стъпала. В него прибирах цвеклото, ряпата, сушените гъби и каците с кисело зеле. Примигнах и си потърках очите.

Стомахът ми се сви. Преди в него сякаш пърхаше пеперуда, сякаш подскачаха мехурчета. Сега обаче, винаги когато го докосвах с ръка, усещах потупване по дланта си. Това потупване. Ставаше все по-силно.