Сол при солта

флориан

Държах листа, докато чаках да ми дойде редът за преминаване през контролно-пропускателния пункт и се взирах в буквите

Специален пропуск. Изглеждаше като истински. Може би това беше най-доброто ми произведение. Войникът на пътя не ми зададе никакви въпроси. Отдаде ми чест заради специалната мисия, описана в пропуска. Държанието ми трябваше да бъде подобаващо. Ако изглеждах самоуверен, те нямаше да направят проверка. Но ако беше открил липсващия предмет, доктор Ланге може би беше изпратил телеграма. В такъв случай те щяха да ме чакат. Самоувереността ми нямаше да има никаква стойност.

Погледнах към разтворената върху масата пред войника регистрационна книга. Имаше ли в нея заповед за арест за извършено предателство? Бях вписал истинското си име в пропуска. Не разполагах с време, за да фалшифицирам личните си документи.

Всичко започна като предизвикателство. Приятелят ми Курт искаше да отиде да гледа футболен мач, както и останалите момчета от нашата група, но билетите бяха свършили.

— Хайде, Бек, с твоите умения можеш да направиш няколко билета — каза ми сърдито той.

И аз отстъпих. Един мой познат се беше сдобил с билет. Използвах го и с помощта на материалите за реставрация изработих няколко фалшификата.

— Мисля, че ще имаме нужда от твоите специални билети за финалите — пошегува се Курт, докато се прибирахме вкъщи.

Но не успяхме да гледаме финалите. Курт беше с няколко години по-голям от мен и беше мобилизиран. На Коледа отидох да видя майка му. Тя отвори вратата, облечена в черно, с подпухнали, натежали от скръб очи. Курт беше загинал, изпълнявайки бойния си дълг. Достойна смърт.

Ако умра, кой би казал същото за мен?

Жената пред мен се отмести от масата. Най-после бях сам, необременен от присъствието на младата полякиня и на красивата медицинска сестра. Приближих се до войника, придадох си самонадеян вид, връчих му документите си и заявих:

— Трябва да премина на отсрещния бряг веднага.

— В момента никой не може да премине на отсрещния бряг. Освен ако не се нуждае от ледена баня — отвърна войникът, докато отваряше документите ми. Прочете специалния пропуск и ме погледна, а после сниши глас: — Поднасям ви извиненията си, хер Бек. Първата ми работа утре сутринта ще бъде да ви преведа на отсрещния бряг. — Вписа името ми в регистрационната книга и добави: — Можем да ви намерим място за пренощуване тук, във Фрауенбург.

— Не е необходимо, уредил съм престоя си — отвърнах.

Не беше нужно някой да ме държи под око.

— В такъв случай можете да преминете на отсрещния бряг утре сутринта — каза войникът. — Стига да няма нови въздушни удари. Heil Hitler!

— Heil Hitler! — отвърнах и преглътнах жлъчката, която се надигна в гърлото ми, докато произнасях фразата.