Сол при солта

флориан

Тя ми зашлеви плесница.

След като не реагирах, понечи да ме удари отново. Този път хванах ръката ѝ.

— Как си посмял да го направиш? — промълви.

— За какво говориш? — отвърнах.

Лицето ѝ беше на сантиметри от моето.

— Знаеш за какво говоря — прошепна тя. — Написал си фалшиво писмо. Казал си на войника, че ме е назначил Ерих Кох. Даваш ли си сметка как могат да се отнесат с мен?

Пуснах ръката ѝ.

— Какво се е случило? — попитах.

Тя вдигна ръце във въздуха.

— Русият нацист, онзи, за когото ми спомена, дойде в родилното отделение да те търси.

— И какво му каза?

— Нищо. Казах му, че не знам нищо. — Заговори по-бързо: — Той обаче ми обясни, че е видял документите ти, че си куриер на Кох и че Кох ме е назначил за твоя медицинска сестра!

— Ш-ш-шт. Онзи моряк вероятно чува всичко.

— Нека да чува — прошепна тя. — Той си мисли, че е герой, като ти помага при изпълнението на някаква шпионска задача, която ти е била възложена от райха.

— Момчето не е никакъв герой. Трябва да стоиш далече от него.

— Излагаш ни на голям риск. Не е честно. Ева твърдеше, че си шпионин. Ингрид твърдеше, че си крадец. Трябваше да ям се доверя.

Как би следвало да постъпя? Тя можеше да ме издаде. Дали щеше да го стори?