Сол при солта

алфред

Скъпа моя Ханелоре,

Добро утро от пристанището! В Готенхафен стана прекалено пренаселено. Хората, които бягат от района, чакат на опашка, за да получат разрешение да се качат на корабите. Трябва много да внимаваме при регистрирането им, защото е възможно сред бежанците да се крият дезертирали германски войници.

Съжалявам този, който не може да превъзмогне малодушието си, който не може да стъпи на врата на собствените си слабости. Знам, че си видяла групата от „Хитлеровата младеж“ която се появи на прага на къщата ни, Лоре. Момчетата ме дразнеха, като твърдяха, че съм страхливец, че не съм достатъчно силен, за да служа на нашата страна. Но каква голяма грешка допускаха те! Много съм доволен, че си наясно с това. Да, първоначално не бях член на организацията и взискателният ми баща се срамуваше от мен. Но сега съм тук. Мобилизираха ме малко по-късно, но само защото от командването най-накрая осъзнаха, че мъжете успяват там, където момчетата са се провалили. Толкова се радвам, че стана така. А къде са сега хулиганите от „Хитлеровата младеж“? Вероятно са мъртви, размазани от гъсеницата на някой танк. Изглежда, смъртта си знае работата.

Да, думите ми сигурно звучат враждебно, но такова е положението по време на война. Смелите войници вече се свеждат до номера. Тези номера са гравирани два пъти върху овална метална плочка, която всеки носи на врата си.

Ако загина, плочката ще бъде разчупена на две половини. Едната половина ще бъде заровена с тялото ми, а другата ще бъде върната в командването с документите и личните ми вещи.

Моят номер е 42089.

Не спирах да се чудя. Дали Ханелоре имаше номер?