Сол при солта

йоана

Обещавам.

Така ли каза той? Дали нещо друго не се криеше зад тази дума? Или собствената ми злочеста самота ме накара да взема ножицата?

Флориан се появи, когато излязох от родилното отделение и се отправих към лазарета. Не бях сигурна дали все още е на кораба. Тайно се зарадвах, че го виждам. Защо ми беше толкова трудно да се сърдя на някои хора?

— Моля те. Ще отнеме само няколко минути. — Той се усмихна. — Обещавам.

Бързо го последвах до стълбището. Подскачаше пъргаво и вземаше по две стъпала наведнъж, въпреки че раницата беше на гърба му. Промъкнахме се до комина през малкия коридор на стълбището.

— Сигурен ли си, че искаш да го направя? — попитах.

— В момента не мога да измисля нищо друго. — Облегна се на вратата и добави: — За всеки случай, ако някой се опита да влезе.

— Разкрачи се — казах му и застанах между краката му. — Така е добре. А сега се наведи леко.

Той се смъкна надолу, опрял гръб във вратата, и доближи краката си до моите. Лицата ни бяха едно срещу друго.

— Колко? — попитах.

— Колкото е възможно по-късо.

Прокарах пръсти през косата му, за да я изправя. Така щеше да ми бъде по-лесно да я подстригвам. Косата му беше гъста и мека близо до скалпа.

— Имаш хубава коса — казах.

Той протегна ръка и нежно плъзна една от къдриците ми между пръстите си. Затвори очи и изрече:

— Май че е време да започваш.

Хванах кичур коса с лявата си ръка и го отрязах с дясната. Той отвори очи и погледна към кичура между пръстите ми. Двамата се засмяхме.

Отрязах по-голямата част от косата му, а после я подкъсих, доколкото беше възможно. Покрай ушите беше по-трудно. Приближих се до него и започнах да режа много внимателно. Той сложи ръце на кръста ми. Дали се опитваше да стои на безопасно разстояние от мен?

— Не се притеснявай — каза ми. — Няма да те целуна.

— В момента съм много заета — пошегувах се аз.

Той замълча.

— И така — изрече нерешително, — аз съм ходил в Литва.

Беше откровен. Реших, че и аз трябва да се държа по същия начин с него.

— Знам — отвърнах. — Първата вечер в плевника, когато извадих шрапнела. Тогава каза някои неща.

Лицето му помръкна.

— Така ли?

— Каза, че веднъж си посетил Литва. Каза също, че трябва да оздравееш, за да намериш Ани.

— О, не е чак толкова зле. Вече ти споменах, че Ани е сестра ми.

Кимнах и продължих да подкъсявам косата му.

— Каза ми, че съм красива. Каза ми, че си добър танцьор, и ме попита дали имам приятел.

— Е, това е… нетактично — усмихна се той.

— Ти не беше на себе си. Не осъзнаваше какво говориш.

Продължих да го подстригвам, осезавайки тишината и ръцете му, обхванали кръста ми. Най-накрая той наруши мълчанието:

— В нощта, когато съм ти наговорил всички онези неща… ти каза ли ми нещо?

Спрях да щракам с ножицата, погледнах го и кимнах. Пръстите му докоснаха леко гърба ми. Притегли ме към себе си, а после ме притисна към гърдите си. Доближих уста до ухото му и прошепнах тихо:

— Казах ти, че съм убийца.