Сол при солта

алфред

— Фрик, какво правиш?

— Попълвам запасите от муниции, господине — отвърнах и се престорих се, че търся нещо на рафта.

— Мястото ти не е тук — заяви офицерът. — Трябва да си на пристанището, а не в склада с боеприпаси. Заповедта ще бъде издадена всеки момент. Трябва да бъдем готови. Ще използваме всички налични плавателни съдове. Ако не действаме бързо, някой убиец от Москва ще те превърне в своя любовница. Искаш ли да стане така?

Със сигурност не. Нямах желание да се запозная със съветските войски. Техният водещ към разруха път се простираше надлъж и нашир. Уплашени до смърт селяни трескаво разпространяваха слухове за руски войници, носещи огърлици от зъби на деца. А сега руската армия се насочваше право към нас със съюзниците си, Америка и Англия, издувайки платната на Сталин. Трябваше да се кача на някой кораб. Оставането ми в Готенхафен означаваше сигурна смърт.

— Попитах те да не би да искаш да станеш любовница на Москва — излая офицерът.

— Не, господине!

— Тогава си събирай багажа и отивай на пристанището. След като стигнеш там, ще получиш допълнителни инструкции.

Огледах склада. Чудех се дали да не задигна нещо.

— Какво чакаш, Фрик? Изчезвай веднага, жалък плужек!

И така, Ханелоре, униформата ми стои много добре. Ако нямах работа, щях да си направя снимка за нощното ти шкафче. Но, уви, тук свободното време е ограничено за доблестните воини. По темата за героизма: изглежда, скоро ще ме повишат.

О, разбира се, скъпа, можеш да кажеш на всички в квартала.