Само за няколко часа тълпите в Готенхафен бяха станали двойно повече. Слушалката на врата ми ме бавеше, докато вървях. Щом я видеха, хората излизаха тичешком от бомбардираните сгради и от кратерите и ме молеха за помощ и лекарства. Опитах се да направя нещо за една жена, чието лице беше посиняло от измръзването.
— Преди бях красива — прошепна тя с празен поглед.
— Белезите ще изчезнат — успокоих я.
— Може ли да ми дадете една цигара?
Поклатих глава и отвърнах:
— Нямам цигари.
Цигарите бяха по-ценни от златото.
Пръстите на жената галеха напуканата, потъмняла кожа на брадичката ѝ.
— Сега съм толкова грозна. Имате ли една цигара? — попита отново тя.
Прибрах слушалката в чантата си и продължих да си проправям път към пристанището през човешкия мравуняк. В джоба си имах пропуск, осигурен от доктор Рихтер. Къде беше нашата група? Дали морякът ги беше регистрирал? Ако Емилия имаше някакъв проблем, трябваше да ѝ помогна.
— Йоана!
Главата на Ева стърчеше в тълпата. Тя тръгна към мен. Беше сама.
— Къде са останалите? — попитах я.
— Не съм ги виждала.
— Не се ли регистрира заедно с тях?
— Не — отвърна тя. — Извървях стотици километри зад онази каруца. Сребърните прибори и съдовете ми са в нея. Съжалявам, но няма да позволя на някое селско семейство да офейка с всички тези ценности.
— Ева, няма време. Руснаците са наблизо. Всеки момент може да нахлуят в пристанището.
— След като пристигне каруцата, ще се регистрирам.
— Не, трябва да се регистрираш веднага. Лекарят ми каза, че хората в пристанището скоро ще наближат един милион. „Густлоф“ и другите кораби се готвят да отплават. Осигури си място на един от корабите. Остави каруцата и коня на някой, който има нужда от тях.
Тя се замисли върху думите ми.
— Не си виждала останалите, така ли? — попитах.
— Оставих ги при онзи странен моряк.
Тя ми обърна гръб и започна до говори с някаква жена.
— Ева, почакай. Емилия успя ли да мине през пункта за регистрация? — попитах я настоятелно.
— Не знам. Морякът я заведе заедно с обущаря и момченцето в пункта за регистрация. Оттогава не съм ги виждала.
— А какво стана с Флориан? — попитах.
Тя ме погледна озадачено.
— С Флориан? Кой е Флориан?