Сол при солта

йоана

Само за няколко часа тълпите в Готенхафен бяха станали двойно повече. Слушалката на врата ми ме бавеше, докато вървях. Щом я видеха, хората излизаха тичешком от бомбардираните сгради и от кратерите и ме молеха за помощ и лекарства. Опитах се да направя нещо за една жена, чието лице беше посиняло от измръзването.

— Преди бях красива — прошепна тя с празен поглед.

— Белезите ще изчезнат — успокоих я.

— Може ли да ми дадете една цигара?

Поклатих глава и отвърнах:

— Нямам цигари.

Цигарите бяха по-ценни от златото.

Пръстите на жената галеха напуканата, потъмняла кожа на брадичката ѝ.

— Сега съм толкова грозна. Имате ли една цигара? — попита отново тя.

Прибрах слушалката в чантата си и продължих да си проправям път към пристанището през човешкия мравуняк. В джоба си имах пропуск, осигурен от доктор Рихтер. Къде беше нашата група? Дали морякът ги беше регистрирал? Ако Емилия имаше някакъв проблем, трябваше да ѝ помогна.

— Йоана!

Главата на Ева стърчеше в тълпата. Тя тръгна към мен. Беше сама.

— Къде са останалите? — попитах я.

— Не съм ги виждала.

— Не се ли регистрира заедно с тях?

— Не — отвърна тя. — Извървях стотици километри зад онази каруца. Сребърните прибори и съдовете ми са в нея. Съжалявам, но няма да позволя на някое селско семейство да офейка с всички тези ценности.

— Ева, няма време. Руснаците са наблизо. Всеки момент може да нахлуят в пристанището.

— След като пристигне каруцата, ще се регистрирам.

— Не, трябва да се регистрираш веднага. Лекарят ми каза, че хората в пристанището скоро ще наближат един милион. „Густлоф“ и другите кораби се готвят да отплават. Осигури си място на един от корабите. Остави каруцата и коня на някой, който има нужда от тях.

Тя се замисли върху думите ми.

— Не си виждала останалите, така ли? — попитах.

— Оставих ги при онзи странен моряк.

Тя ми обърна гръб и започна до говори с някаква жена.

— Ева, почакай. Емилия успя ли да мине през пункта за регистрация? — попитах я настоятелно.

— Не знам. Морякът я заведе заедно с обущаря и момченцето в пункта за регистрация. Оттогава не съм ги виждала.

— А какво стана с Флориан? — попитах.

Тя ме погледна озадачено.

— С Флориан? Кой е Флориан?