Сол при солта

алфред

Спасителната лодка беше във водата. Аз не бях в нея.

Не бяха останали използваеми лодки.

Някои от хората бяха скочили след спасителните лодки. Мен не ме биваше в скоковете.

Страхувах се да скоча.

Викове. Плач. Оръдейни изстрели.

Корабът потъна още по-надълбоко в морето.

Изведнъж усетих как някой ме дърпа и ме раздрусва. Младата латвийка, която беше родила, крещеше в лицето ми и ме теглеше. Наклонът на кораба стана още по-голям. Ужасът ми — също. Запрепъвах се зад момичето, а гърбът ми тежеше много. Минахме покрай два сала, замръзнали и залепнали един за друг. Момичето започна да ги рита, за да ги откърти от палубата. Успя да освободи единия от тях. Дръпна ме в него.

И после започнахме да се плъзгаме.