Сол при солта

йоана

Моряците го качиха на сала.

— Флориан! — изпищях и се опитах да се прехвърля през борда.

— Останете на мястото си! — заповяда ми морякът, който ми беше изтеглил на палубата. — Извадиха мъжа от водата.

Флориан вдигна очи. Направи ми знак да го чакам горе. Двамата смели моряци, шито бяха скочили във водата след него, го подпираха, докато се изкачваше по мрежата. Преметнаха го през борда и той се стовари върху пода на палубата.

Безпризорното момченце се хвърли върху него и се разхлипа.

— Добре съм, Клаус. Просто съм малко мокър и измръзнал.

— Трябва веднага да го затоплим — казах.

Тръгнахме с моряците, които ни поведоха към трюма.

Бързо свалих леденостудените му дрехи и го завих с едно голямо одеяло.

— Не си представях точно така тази част — промълви той и се усмихна.

— Тихо! — прошепнах.

Загърнах го още по-плътно с одеялото и го целунах. Моряците му дадоха сухи дрехи.

Около нас тичаха хора, пищяха и плачеха за близките си, които бяха загубили. Някакъв мъж полудя, започна да си скубе косата и непрекъснато говореше за някакъв вагон с пилета.

Един моряк се движеше между пътниците.

— Какъв е този плавателен съд? — попита го Флориан.

— Намирате се на германски миноносец Т-36.

Под кораба избухна взрив. Хората се разпищяха.

— Запазете спокойствие — каза морякът. — Изстрелваме дълбочинни бомби. Руските подводници продължават да кръстосват морето.

Подводници. Все още ни грозеше опасност.

Дадоха ни горещи напитки и супа. От топлината измръзналите ми ръце започнаха да ме смъдят. Безпризорното момченце плачеше, защото изпитваше болки в краката и ходилата си. Плачеше и за опи. Бебето плачеше за Емилия. Настанихме се на пода и се завихме с купища одеяла. Притискахме се един към друг, за да се топлим.

Флориан се пресегна и хвана ръката ми.

— Чух те — прошепна.

— Какво?

— Докато бях под водата. Извика ми да ритам с крака. Благодаря ти.

Вдигнах очи към него.

За какво говореше той?