Тръгнахме към голямата къща. С всяка следваща крачка се чувствах по-зле.
Застрелях го.
Застрелях човек.
Рицарят ме спаси, а сега аз бях спасила рицаря. Защо това не ме караше да се чувствам по-добре?
Звукът от изстрела беше разкъсал шев в ума ми. Пропъдените спомени изтичаха през дупката капка по капка.
Ботуши. Писъци. Шум от разбиващо се стъкло. Изстрели. Череп, опрян в дървото.
Опитвах се да ги отблъсна.
Моля ви, вървете си.
Не можех да ги спра. Прииждаха към мен, все по-бързо. Все по-бързо.
Всички патета с главички във водата,
с главички във водата.
Всички патета с главички във водата.
Ах, какви сладки патета!
Болка разкъса тялото ми и аз се свлякох в снега.