Сол при солта

емилия

Тръгнахме към голямата къща. С всяка следваща крачка се чувствах по-зле.

Застрелях го.

Застрелях човек.

Рицарят ме спаси, а сега аз бях спасила рицаря. Защо това не ме караше да се чувствам по-добре?

Звукът от изстрела беше разкъсал шев в ума ми. Пропъдените спомени изтичаха през дупката капка по капка.

Ботуши. Писъци. Шум от разбиващо се стъкло. Изстрели. Череп, опрян в дървото.

Опитвах се да ги отблъсна.

Моля ви, вървете си.

Не можех да ги спра. Прииждаха към мен, все по-бързо. Все по-бързо.

Болка разкъса тялото ми и аз се свлякох в снега.