Сол при солта

алфред

Здравей, моя пеперудо,

Знам, че раздялата е тежка и ти сигурно се чувстваш потисната, защото трябва да летиш сама. Скоро обаче нашата велика страна ще победи и преданите воини ще застанат на пиедестала на славата. Денят наближава.

С облекчение ти съобщавам, че качването на пътниците на кораба върви с пълна пара и че аз съм на топло. Някои от другите моряци трябваше да пренасят спасителни лодки в кучешкия студ. Чудя се откъде намериха толкова много лодки.

Уведомиха ни, че ще трябва да качим още много хора, но нямам представа къде ще ги настаним. Каютите на горните палуби са за привилегированите пътници, а бежанците с охота се разположиха върху дюшеците. Корабът още не е потеглил, а някои от пътниците са си сложили спасителни жилетки. Изглеждат много глупаво.

„Вилхелм Густлоф“ сега представлява един жив, дишащ град. Предприемчивостта е в ход. Хората разменят вещите си, а някакъв обущар и чиракът му поправят обувки на горната палуба за разходки. Събрали са доста монети като отплата за усилията си.

Убеден съм, че се чудиш как се развиват нещата, за които ти споменах в едно от предишните си писма. Приятелството ми с младия деец се задълбочава. Двамата водим важни разговори на всякакви теми. Уви, аз вече не съм онова момче, на което ти махаше от ъгъла на училищния двор. Сега съм мъж в униформа.

С всеки изминал ден усещам, че предаността ми към нашата страна и към нашия фюрер става по-силна, Ханелоре. Ето защо помогнах на дееца да си намери тайно място на борда и по този начин му съдействах за изпълнението на мисията му. Той до такава степен ми беше благодарен, че още веднъж спомена, че когато пристигане в Кил, веднага ще ме препоръча за награждаване с медал за храброст. Просто още един, който ще добавя към купчината, но все пак ценен за мен. В крайна сметка всичко, което постигам, всичко, което правя, е за теб. За теб и за Германия. И ти, естествено, знаеш това, нали, Лоре?