Сол при солта

йоана

Напуснахме киното на зазоряване и тръгнахме към пристанището. Оживлението там беше прераснало в лудост.

Бежанци влачеха вещи, като използваха всякакви средства. Ева се дръпна встрани, за да избегне един мъж с велосипед, който едва не я събори, и посочи към пътя.

— Това маса за хранене ли е? — Уморен кон теглеше обърната с краката нагоре маса, натоварена с омотана с ремъци покъщнина. — Прилича ми на Тайната вечеря — заключи Ева. — Съжалявам.

На няколкостотин метра от нас се намираше гара Оксхьофт. Ева се промъкваше в тълпата, събираше информация и ни я съобщаваше:

— Говори се, че ранените войници ще бъдат докарани с влак, ако железниците все още работят. Някои хора твърдят, че руснаците вече са бомбардирали цялата железопътна линия.

Слуховете се разпространяваха како инфекция. Според някои от тях Берлин не се интересувал от германците в Източна Прусия. Според други момчета едва на дванайсет години били призовани на задължителна военна служба и носели пушки, по-големи от ръста им.

— Защо си толкова нервна? — попита ме Ева. — Знаеш, че ще се качиш на някой от корабите. Каза ми, че носиш писмо.

— Ш-ш-шт. — Огледах се, за да видя дали няма някой наблизо. — Не искам другите да разберат.

— Защо го пазиш в тайна от тях? — прошепна Ева.

— За да не си помислят, че се ползвам с привилегии и ще получа своя шанс.

— Писмото е от лекаря в Инстербург. В него се казва, че те бива в боравенето с кръв и черва, Йоана. Съжалявам, но не бих нарекла подобно нещо „шанс“ — заяви тя.

— Всичко това е несправедливо, Ева. Знаеш, че е така. Хитлер ми позволи да се преселя в Германия. Той смята, че хората от Прибалтийския регион са подходящи за германизиране. Но заради всеки човек като мен, допуснат в страната от Хитлер, е била прокудена някоя клета душа като Емилия.

Ева сви рамене.

— Животът е несправедлив. Ти си късметлийка.

Не се чувствах късметлийка. Чувствах се виновна.

— Мислиш ли, че имаш време да изпитваш угризения на съвестта? — тросна ми се Ева. — Руснаците са наблизо. Ако чакаш, съвсем скоро ще ти се пъхнат под полата и ти ще бъдеш мъртва. Съжалявам, но е безсмислено да си губиш времето с някакъв жест на добра воля към една объркана млада полякиня. Нареди се на опашката и се качи на някой кораб. Приятно ми беше да бъда с всички вас по време на тежкия преход, но вече сме на пристанището. Повече не се нуждая от групата. Нуждая се от вещите си и от място на един от корабите.

Видях някакъв моряк, който се беше навел и ровеше в купчина багаж.

— Извинете — извиках.

Морякът бързо се изправи и се опита да скрие една кристална пеперуда зад гърба си.

— Добро утро, дами. Алфред Фрик, на вашите услуги.