Съдбата ми се беше усмихнала. Бях попаднал на квалифицирана сестра само няколко минути преди да пристигнат влаковете с обезобразените войници.
Хванах младата жена за ръкава и я повлякох през тълпата.
— Доктор Рихтер! — изкрещях през пълчищата от хора. — Доктор Рихтер! Намерих ви медицинска сестра.
Бутнах момичето към лекаря. Тя едва не се строполи върху него.
— Спри веднага! Какво правиш? — извика ми лекарят и подаде ръка на сестрата, за да ѝ помогне да се задържи на крака.
— Извинявайте, господине — каза момичето. — Този моряк смята, че може би се нуждаете от подкрепление. — Извади документите си и ги подаде на лекаря. — Бях асистентка на един хирург в Инстербург. Към документите ми има прикрепена препоръка.
— Асистентка на хирург — ухилих се аз. — Ценна квалификация.
Лекарят бързо прегледа документите ѝ.
— Регистрирахте ли се? — попита.
— Още не съм, господине — отвърна тя.
— Очаквам конвой от ранени. Нямаме място за всички. Нужно е незабавно да бъде оценено състоянието на всеки един от тях. Тези, които са достатъчно силни, за да издържат по време на пътуването, ще бъдат качени на корабите.
— Пътувам с пациенти, които трябва да бъдат превозени с предимство — обясни му сестрата. — Водя една бременна жена, която…
— Имате ли опит като акушерка? — прекъсна я лекарят.
— Да.
Той ѝ върна документите.
— Тогава ще ми помагате. Ще ви регистрирам за „Густлоф“, след като прегледаме ранените.
— А моите пациенти, господине? — попита Йоана.
Лекарят стана раздразнителен.
— Нямам време — изрече и после погледна към мен. — А ти? Нали ти доведе сестрата? Как се казваш?
— Фрик, господине.
— Заведи хората ѝ да се регистрират. Може би на някой от корабите ще се намери място за тях.
Сестрата извади слушалка от чантата си и я сложи на врата си.
Лекарят ми кимна:
— Благодаря ти, Фрик.
— Радвам се, че можах да помогна.
Чувствах се горд и удовлетворен. Винаги когато му се удадеше възможност, Алфред Фрик доказваше, че е на висотата на положението и извършваше геройски дела.