Сол при солта

алфред

Съдбата ми се беше усмихнала. Бях попаднал на квалифицирана сестра само няколко минути преди да пристигнат влаковете с обезобразените войници.

Хванах младата жена за ръкава и я повлякох през тълпата.

— Доктор Рихтер! — изкрещях през пълчищата от хора. — Доктор Рихтер! Намерих ви медицинска сестра.

Бутнах момичето към лекаря. Тя едва не се строполи върху него.

— Спри веднага! Какво правиш? — извика ми лекарят и подаде ръка на сестрата, за да ѝ помогне да се задържи на крака.

— Извинявайте, господине — каза момичето. — Този моряк смята, че може би се нуждаете от подкрепление. — Извади документите си и ги подаде на лекаря. — Бях асистентка на един хирург в Инстербург. Към документите ми има прикрепена препоръка.

— Асистентка на хирург — ухилих се аз. — Ценна квалификация.

Лекарят бързо прегледа документите ѝ.

— Регистрирахте ли се? — попита.

— Още не съм, господине — отвърна тя.

— Очаквам конвой от ранени. Нямаме място за всички. Нужно е незабавно да бъде оценено състоянието на всеки един от тях. Тези, които са достатъчно силни, за да издържат по време на пътуването, ще бъдат качени на корабите.

— Пътувам с пациенти, които трябва да бъдат превозени с предимство — обясни му сестрата. — Водя една бременна жена, която…

— Имате ли опит като акушерка? — прекъсна я лекарят.

— Да.

Той ѝ върна документите.

— Тогава ще ми помагате. Ще ви регистрирам за „Густлоф“, след като прегледаме ранените.

— А моите пациенти, господине? — попита Йоана.

Лекарят стана раздразнителен.

— Нямам време — изрече и после погледна към мен. — А ти? Нали ти доведе сестрата? Как се казваш?

— Фрик, господине.

— Заведи хората ѝ да се регистрират. Може би на някой от корабите ще се намери място за тях.

Сестрата извади слушалка от чантата си и я сложи на врата си.

Лекарят ми кимна:

— Благодаря ти, Фрик.

— Радвам се, че можах да помогна.

Чувствах се горд и удовлетворен. Винаги когато му се удадеше възможност, Алфред Фрик доказваше, че е на висотата на положението и извършваше геройски дела.