Сол при солта

емилия

Какво щях да правя? Дали не трябваше да избягам? Паниката сякаш засилваше болката и спазмите под кръста ми.

— Не се притеснявай — каза ми Йоана. — Ще измисля нещо.

Мразех кораба. Беше стоманен, безжизнен и приличаше на пещера. Предпочитах да бъда в малка дървена лодка, издълбана от старо дърво, а дори и в плаваща орехова черупка. Ненавиждах стоманените кораби. Тези стерилни плавателни съдове не даваха възможност на човека да усети морето. Стоманените кораби представляваха кораби за водене на война. Част от мен се надяваше, че ще бъда изгонена от кораба, под предлог, че мястото ми не е тук, и ще се върна в гората при птиците.

Йоана каза, че корабът „Вилхелм Густлоф“ е част от KdF. Знаех какво означава това. Аугуст ми беше казал.

KdF — Kraft durch Freude. Сила чрез радост.

„Сила чрез радост“ беше германска държавна организация, създадена с цел да осигури отдиха на всеки човек, независимо от класовата му принадлежност. Хитлер твърдеше, че тя предоставя еднакви възможности на хората. Според нейните принципи всички бяха равни помежду си. Нима беше възможно всички да бъдат равни помежду си, след като някои бяха привилегировани?

Подобно на Хитлер, майката на Аугуст смяташе, че съществува висша раса. Тъй като бях полякиня, тя смяташе, че не съм част от тази висша раса. Някъде зад заключената врата на ума си чувах екота на непреклонния глас на Ерна Клайст: Не тази. Другата е по-красива.

„Вилхелм Густлоф“ приличаше на жена, бременна със заченати от войната изгубени души. Те щяха да изпълнят корема му и той щеше да роди свободата им. Но дали някой осъзнаваше каква е неговата същност? Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф. Бях чувала за него от баща си. Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария. Татко ми каза, че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран.

Корабът беше роден от смъртта.