Сол при солта

алфред

Ахой, Ханелоре!

„Ахой“ е поздрав, който използваме ние, закалените от бурите моряци. В момента съм на най-горната палуба на „Густлоф“. Вечерта настъпи, а заедно с нея — и тъмнината. Около нас, на кея, има закотвени най-разнообразни кораби. Срещу „Густлоф“ е „Ханза“, голям плавателен съд, на който се извършва трескава подготовка. Два фара стоят на пост на входа на пристанището, но още не са запалени. Не е нужно да махаме на прелитащите над нас руски самолети.

Днес преминах от традиционната си виртуозност към нещо много по-интересно.

Както навярно си спомняш, „Вилхелм Густлоф“ не е бил предназначен за ползване като луксозен круизен кораб от богати хора. Хитлер го е построил така, че да може да служи на обикновения човек — на дърводелеца, на пощальона, на ключаря и дори на домакинята. Но сега на борда на този кораб за обикновения човек ще има изключително важни хора. „Густлоф“ ще превозва нашите ранени войници, както и офицери и пътници с предимство, в укриването на чиято самоличност ще участвам и аз. Сигурно си любопитна да научиш някои подробности за младия деец. Днес обаче няма да ти кажа нищо повече. Не бива да разкривам прекалено бързо всичките си тайни. От време на време ще те карам, моя малка рибке, да изплуваш на повърхността на водата, за да си търсиш храна.

Ти си представителка на нежния пол и аз се радвам, че е така. Дано пръстите ти никога да не се свиват в юмрук. Дано в ушите ти никога да не звучи зовът на дълга. Преди да е свършила войната, всички мъже ще имат възможност да разкрият истинската си същност. Радвам се, че и аз мога да се възползвам от тази възможност. Да бъдеш герой означава да направиш труден избор и да жертваш много неща. Всеки мъж е в състояние да се прояви като герой, когато пръстът на храбростта се свие и го повика при себе си. Този пръст ми дава знак, Ханелоре. Чувствам го.