Сол при солта

алфред

Бях чел за тези млади дейци на партията в шпионските списания. Партията ги откриваше своевременно и им възлагаше отговорни мисии. А този беше изпратен лично от гаулайтер Кох. Заслужаваше да му направя услуга.

Набитият белокос мъж с момченцето ми извика да спра и каза:

— Моля те, изчакай останалата част от групата.

Бременната жена, която беше много млада, с крещящо червило, плачеше и се притискаше в младия деец.

— Не плачи — успокояваше я той. — Ще дойда на кораба по-късно.

— Аха, разбирам. Тя носи вашето дете — заключих.

— Не — отвърнаха в един глас двамата.

— Тя е латвийка — обясни деецът. — Приятелка е на сестрата. Притеснява се, защото не говори немски. Разбира малко, но не може да говори.

— Много хора сред евакуиращите се имат вашия недостатък — успокоих я аз. — Палубната ни команда се състои от хървати. Те също не говорят нашия език, но успяваме някак си да общуваме помежду си.

— Не забравяй, че положението ѝ е деликатно. Лекарят ти даде специални указания относно качването ѝ на кораба — каза ми деецът.

— Ние ще я наглеждаме — намеси се старецът, прегърна с едната си ръка младата майка и внимателно я дръпна от дееца, който изчезна в тълпата.

По лицето ѝ се стичаха сълзи. Каква проява на слабост. Какво щях да правя с тази разплакана жена? От едната ѝ страна застана момченцето, а от другата — старецът. Момченцето ѝ подаде грозно плюшено зайче. Душата ѝ беше изпълнена с болка и мъка. Изведнъж ме осени мисълта, че бих могъл да се възползвам от това заслепено същество с бушуващи хормони.

Макар и да ронеше сълзи, тя беше арийка, чудесен екземпляр от висшата раса.

Можеше да бъде спасена.

Да, Ханелоре. Когото човек е стиснат в хватката на войната, животинската му природа надделява над неверника, който се крие в него. Мечът ми е изваден. Смърт за всеки, който се опита да нарани тази Дулсинея.