Сол при солта

емилия

Една вълна с бял гребен ни подмяташе до група салове, повечето от които бяха празни. Беше изминал по-малко от един час, откакто корабът беше торпилиран. Хиляди мъртви тела с широко отворени очи плаваха, замръзнали в спасителните жилетки. Стори ми се, че в тъмнината близо до потъващия кораб видях силуети на спасителни лодки. Нашият сал беше много по-далече от кораба от останалите салове и лодки. Морякът повръщаше във водата. Издърпах раницата от ръката му. Той ми благодари и се надвеси още повече над ръба на сала.

Раницата на рицаря беше у мен.

Бебето беше у рицаря.

Рицарят сигурно искаше да си върне раницата.

Аз исках да си върна бебето.

Болка раздра гърдите ми. Исках я. Исках си бебето.

Откъм кораба се чу силно пукане. Костите му се огъваха и се чупеха от причинения от усукването натиск. Заоблената кърма се издигна вертикално към небето. Някои хора висяха от парапетите и пищяха. Други се премятаха заднишком и намираха смъртта си. В някоя от потъналите части на кораба избухна взрив. Изведнъж целият кораб се освети. Ярко сияние озари водата и гротескната сцена. Взрях се в грамадния блещукащ кораб. По вълните отекна стон, подобен на дълга прозявка, и докосна лицето ми. А после светлините изгаснаха. Корабът изчезна в черната морска бездна. Огромният стоманен град заедно с хиляди хора, затворени в него, падаше надолу към дъното на морето.

Последва тишина, нарушавана единствено от шума на вятъра и вълните. Подскачахме нагоре-надолу, нагоре-надолу, вълните се плискаха и се къдреха, през мрака се процеждаха ридания.

До мен във водата плаваше тялото на млада жена със спасителна жилетка. Полата ѝ се вдигна и образува съвършен кръг. Жената се завъртя в бавен пирует. Мъртвите ѝ ръце бяха протегнати напред, а снегът се сипеше като пудра захар върху тъмната ѝ коса. Една дъска, върху която имаше две зъбни протези, мина покрай мен и изчезна в тъмнината.

Спасителните лодки бяха прекалено далече, за да ме чуе някой, ако започнех да викам. Нямах гребло. Огледах водата наоколо, за да потърся нещо, с което да греба. Навсякъде около нас се люшкаха малки дечица. Главичките им, най-тежката част от пъхнатите им в спасителни жилетки телца, ги бяха преобърнали. С всяка следваща вълна трупчетата се удряха в сала. Бях заобиколена от стотици удавени деца с главички във водата и крачета във въздуха.

Това беше моето наказание. Бях изгубила честта си. Бях изгубила всичко.

Срамът е ловец.

Срамът ми беше навсякъде около мен.