Сол при солта

флориан

Спрях и изядох малко сняг, за да утоля жаждата си. Извадих бележника си и разгледах картата, която бях начертал предварително, за да се ориентирам. Сигурно вече бях близо до брега, нали така? След като стигнех до лагуната, щях да се придвижа по леда до лодките на отсрещния ѝ бряг. Дали не трябваше да остана с групата от плевника? Минавайки през гората, дали случайно не се бях отдалечил от мястото, към което се бях отправил? Ако бях объркал посоката, това означаваше, че вървя право към руснаците.

Тилът ме болеше. Треската се беше върнала. Извадих остатъка от наденицата от джоба си и се приготвих да го пъхна в устата си. Полякинята беше седнала на земята и ядеше сняг. Искаше ми се да ме беше оставила на мира. Изведнъж се сетих за сестра си.

Извадих ножа и разделих наденицата на две парчета. Подсвирнах на момичето и ѝ подхвърлих едното. Тя го хвана и се усмихна. Стисна го с малките си ръкавици и го поднесе към носа си, преди да го лапне.

— Твоят дом е тук, така ли? В Източна Прусия? — попита. — Говориш като човек, който е от Източна Прусия.

Розовината на бузите ѝ подхождаше на шапката ѝ. Знаех къде е нейният дом и какво се беше случило там. А тя дали знаеше?

— Да, в Източна Прусия. В Кьонигсберг — отвърнах.

Вероятно можех да ѝ кажа истината. Всъщност бях от Тилзит, който се намираше близо до Къонигсберг в североизточна посока. Чудех се дали руснаците вече са завзели Тилзит. А какво щеше да стане с Източна Прусия? Тя беше бивше германско кралство. Намираше се на Балтийско море южно от Литва и северно от Полша. Сталин вече беше завладял Литва. Дали щеше да завладее и Източна Прусия?

Момичето дъвчеше, без да откъсва очи от мен.

— Heil Hitler? — попита тихо.

Не ѝ отговорих.

Тя погледна към небето. Посочи го и започна да говори за дърветата и звездите.

През нощта щях да я изоставя.