Сол при солта

йоана

Емилия се преструваше на заспала. Трябваше да повдигна духа ѝ. Бебето се нуждаеше от хранене. Тя трябваше да го вземе на ръце и да го накърми. В противен случай лекарите може би щяха да станат подозрителни. Ако разберяха, че не е латвийка, доктор Рихтер щеше да я предаде на военните. И аз щях да понеса отговорността за това, че съм я укривала. Стомахът ми се сви от притеснение.

Една жена се приближи до мен.

— Извинете, госпожице. Някакъв мъж иска да говори с вас.

Алфред, морякът, крачеше напред-назад в коридора.

— Здравей, Алфред. Виждал ли си днес моя пациент, онзи от киното?

— Не, не съм. Но ще се оглеждам за него — отвърна морякът.

— Моля те да ми кажеш, ако го видиш.

Той пристъпваше от крак на крак и чешеше кървавата маса, в която се бяха превърнали ръцете му.

— О, Алфред, ръцете ти са в ужасно състояние!

— Всъщност не съм дошъл заради ръцете си. Дойдох… Е, исках да кажа… Разбрах, че имате ухажор, но тази любов от далечно разстояние ми е добре позната. Ще ви се отрази добре, ако дойдете с мен да се поразтъпчем на палубата за разходки довечера. Можем да обсъдим своите възлюбени, които сме оставили у дома. — Той се ухили. — Кажете ми, обичате ли пеперуди, фройлайн?

За какво говореше той? На среща ли ме канеше? О, не. Да целуна Алфред би означавало да сдъвча шепа твърди солени бисквити. Бързо пропъдих тази мисъл.

— Алфред, всички ще бъдем много заети, преди корабът да отплава. Не смятам, че ще имам време за разходка. Честно казано, бих се учудила, ако ти имаш време.

Доктор Рихтер се приближи към нас.

— Йоана, бихте ли ми помогнали, моля? Момичетата от санаториума току-що пристигнаха. Трябва да решим къде ще ги настаним. Може би вие ще се погрижите за тях? — Лекарят погледна към Алфред и попита: — Какво правиш тук?

— Документирам медицинските процедури, свързани с евакуацията, господине — отвърна Алфред. — Някой трябва да установи, че те наистина се извършват.

Той се завъртя на пета и се отдалечи от нас.