Сол при солта

емилия

Той изчезна.

Опитах се да го потърся, но Йоана настояваше да остана в каруцата.

— Не я спирай — каза Ева.

Грамадната Ева се боеше от мен. Твърде много беше загрижена за собственото си оцеляване. Но Йоана се наложи. Беше очевидно, че всички държат на нея. Вярваха ѝ. Искаха да бъде с тях.

— Ще пристигнем на контролно-пропускателния пункт и ще се регистрираме — обясняваше Йоана. — В момента не можем да минем по леда, защото самолетите го бомбардираха. През нощта водата отново ще замръзне. Ще изчакаме в селото и ще продължим сутринта.

Германската империя беше преименувала градовете. Бяха нарекли селото Фрауенбург. Старото му име беше Фромборк. От татко знаех, че там е роден астрономът Коперник, който е доказал, че Земята се върти около Слънцето.

— Per aspera ad astra, папа — прошепнах.

През тръни към звездите. Това беше латинска сентенция, която той използваше, когато се оплаквах от някоя трудност. Къде беше баща ми сега? Дали е бил в състояние да си представи, че нещата ще станат толкова трудни? Погледнах към небето, чудейки се дали звездите тук са красиви.

Йоана шепнеше на Ева. Спомена за някакви бежанци в леда. Опитваше се да се държи стоически — нали беше медицинска сестра, — но ѝ личеше, че е разстроена, защото войникът не ѝ позволи да помогне на ранените на пътя.

Йоана се качи в каруцата.

— Ето — промълви. — Вземи това. — Подаде ми някаква лична карта и ми обясни: — Картата е на една латвийка, която почина на пътя. Щях да предам документите ѝ на Червения кръст, за да ги регистрират. Жената беше малко по-възрастна от теб, но и нейната коса беше руса. Разплети си плитките и дръж шапката нахлупена до очите си.

Веднага започнах да си разплитам плитките.

— Разкопчай си палтото, за да се вижда, че си бременна. Те ще си помислят, че си по-възрастна. Ще им обясня, че си латвийка и не говориш немски.

Такъв беше планът. Дали щеше да проработи? Какво щеше да се случи, ако те разберяха, че не съм онази мъртва латвийка, а полякиня без документи?

Птиците грачеха над главата ми и ми отправяха предупреждение.

Знаех легендите за птиците. Чайките бяха душите на мъртвите войници. Кукумявките бяха душите на мъртвите жени. Гълъбите бяха наскоро отлетелите души на неомъжените момичета.

Дали съществуваха птици за душите на хора като мен?