Сол при солта

алфред

Затичах се надолу по наклонения коридор, а ледената вода стигаше до коленете ми. До мен плуваше малко момче. Всички пътници се движеха в обратната посока. Аз обаче знаех нещо, което те не знаеха. Във вентилационните тръби имаше стълби. Блъсках се в хората и продължавах напред.

— Моряко, моля те! — извика някой зад мен.

Стигнах до края на коридора. Появи се един моряк и ме хвана за ризата.

— Побързайте, всички трябва да напуснат каютите и да се качат на най-горната палуба.

— В каква степен е засегнат корабът? — попитах.

— Удариха ни три торпеда. Палуба „Е“, машинното отделение и носовият отсек са разрушени.

Палуба „Е“. Плувният басейн. Флотските помощнички бяха на палуба „Е“. Койките на моряците бяха в носовия отсек.

В стълбищната шахта се чу звук от разцепващи се греди и подскачащи по стъпалата нитове.

— Корабът потъва — каза морякът. — Потърси някакво палто.

Последвах го до горната палуба за разходки, като преди това взех палтото на една жена, която се мъчеше да си облече спасителната жилетка.

Морякът започна да разбива вратите на каютите, които не се отваряха. Избутваше хората към стълбището.

— Хайде! — извика ми. — Изкарайте ги навън!

— Да, всеки трябва да бърза — измърморих и отворих вратата на една каюта.

На пода лежаха жена и дете, потънали в кръв. В средата на каютата беше застанал морски офицер с допрян до тавата пистолет.

Стоях и го гледах като хипнотизиран. Дали щеше да го направи?

Мъжът се обърна и насочи пистолета към мен.

Побягнах към вентилационните тръби.

Аз съм мислител. Умея да разсъждавам.

Торпедна атака: приблизително в 21:15 ч.

Капацитет на кораба: 1463 пътници.

Пътници на борда: 10 573.

Спасителни лодки: 22.

И тогава си спомних.

Десет от спасителните лодки липсваха.