Сол при солта

флориан

Часовете минаваха. Морякът не дойде в киното. Прехвърлях в ума си различни възможности. Бил е зает, защото са му възложили допълнителни задачи. Забравил е. Вероятно не беше толкова лековерен, колкото си мислех.

Ами Йоана? Дали щеше да ме търси?

Питах се дали да не напусна киното. В Готенхафен пристигаха все повече и повече бежанци. Местата на корабите намаляваха. Райхът щеше да започне да действа още по-отчаяно. Години наред Йозеф Гьобелс, авторът на арогантната нацистка пропаганда, правеше абсурдни изявления. Опитваше се да поддържа ентусиазма на германците с лъжи. „Победата ще бъде наша! Не падайте духом!“ Но победата им се беше изплъзнала през пръстите. Дланите им лепнеха от вина. А сега руснаците бяха много близо. Погледнах към агитационната листовка, която бях намерил пред киното. Беше озаглавена „Победа или смърт“.

Беше абсурдно. Не бях в състояние да прочета останалото. Сгънах листовката и я пъхнах в джоба си. Гьобелс беше прав единствено за това, че имаше добри и лоши германци. Сега обаче определенията имаха обратен смисъл.

Онези, които бяха смятани за дезертьори, щяха да бъдат екзекутирани. Колкото по-дълго чаках, толкова повече нарастваше вероятността Ланге да разкрие предателството ми. Дали беше влязъл с взлом в апартамента ми или в тайното помещение под замъка? Дали беше претърсил сандъците?

Или може би положението беше още по-лошо — нацисткият лидер Ерих Кох в момента ме чакаше на кея.