Сол при солта

флориан

Йоана лежеше с глава върху рамото ми и държеше бебето в прегръдките си. Момченцето спеше, сгушено под мишницата на здравата ми ръка. Смелият спасителен екипаж действаше организирано, като обикаляше с кораба и вадеше хора от водата.

Допреди малко бях сигурен, че ще умра.

Бебето спеше. Къде беше полякинята? Дали я бяха качили на кораба? Погледнах към спящото момченце. Документите му и адресът в Берлин бяха у Хайнц.

Хайнц.

Нашият поет на обувките, нашият приятел. От. Помъчих се да потисна надигащата се у мен тъга.

Моряците се движеха сред спасените пътници, разговаряха с тях, задаваха им въпроси и ги напътстваха. Йоана отвори очи и погледна към мен.

— Питат всеки за името и личните му данни — прошепна. — Казват, че пътуват за град Засниц, който се намира в Германия, на остров Рюген — добави и стисна ръката ми.

Наведох се и я целунах по главата. После се облегнах на стената и затворих очи.

Моето име и моите лични данни.

Кой бях аз?

Погледнах към Йоана и децата.

Кой исках да бъда?