Сол при солта

йоана

Флориан беше прав. Светлината идваше от кораб. Пътниците в лодката с последни сили размахваха ръце, за да попаднат в обсега на прожектора, чиито лъчи обхождаха водата. Флориан се премести, за да започне да гребе и да насочва лодката към спасителния кораб.

Бебето се размърда. Безпризорното момченце вдигна поглед към мен.

— Един кораб е дошъл да ни вземе — казах му.

— Опи на него ли е? — попита то.

Няколко моряци започнаха да размотават и да спускат плетена мрежа по борда на кораба. Нямах представа дали ще ми стигнат силите да се изкача по нея. Ръцете ми бяха станали безчувствени от студа.

— Добър катерач ли си, Клаус? — попита Флориан безпризорното момченце.

Момченцето кимна.

Лодката се завъртя и подскачайки силно, застана успоредно на кораба. Краката на Флориан все още бяха в нея, а ръцете му придържаха мрежата. Двама моряци слязоха долу, за да помагат на хората.

— Имаме новородено бебе — каза им Флориан.

Единият от моряците взе бебето от мен и го понесе нагоре. Децата се изкачиха първи, последвани от възрастните пътници. Опитах се да проверя пулса на онези, които все още бяха в лодката. Петима от тях бяха без палта и бяха починали от хипотермия.

Скоро останахме само двамата с Флориан.

— Тръгвай — каза ми той. — Аз ще бъда плътно зад теб.

Пръстите ми бяха премръзнали. Не можех да ги движа.

Изкачвах се, като пъхах лактите си в дупките между въжетата и изтласквах тялото си с крака. Бях почти стигнала до горния край на мрежата, когато кракът ми изведнъж се подхлъзна, отплесна се назад и ритна нещо.

Чух, че Флориан извика. Изпищях и усетих, че мрежата се разклати силно.

Морякът на палубата протегна ръце и ме хвана.

— Продължавайте да се изкачвате — заповяда ми той. — Не поглеждайте надолу.

— Флориан! — изкрещях. Не последва отговор. — Флориан!

Морякът се надвеси над борда, сграбчи ме за раменете и ме изтегли върху люлеещата се палуба на кораба. Обърнах се и погледнах надолу.

Флориан беше изчезнал.