Здравей, моя Ханелоре,
Денят е много изморителен, а едва е започнал. Макар и да не е за вярване, намерих медицинска сестра за нашия корабен лекар, доктор Рихтер. Задачата беше непосилна, но както в много други случаи, направих невъзможното възможно.
Първата ми задача беше да регистрирам пациентите на медицинската сестра за „Густлоф“. Групата се състоеше от стар обущар (грозните кокалчета на пръстите му събудиха дълбоко състрадание у мен), малко момче и млада бременна латвийка, която говореше ужасен немски, но притежаваше одобрените от райха отличителни белези. Още веднъж извадих меча си и постлах пелерината си в името на Германия, помагайки на жената да намери пътя към избавлението. Поредната душа, спасена за отечеството!
Сутринта се случи още нещо изумително. Ангажирах се да помогна на един млад партиен деец за изпълнението на отговорна мисия, възложена му лично от гаулайтер Кох. Може би не си наясно относно важната роля на Кох във войната. Той е местният лидер на нацистката партия, втори по ранг след Хитлер в този район. Кох успешно унищожи Украйна. Този мъж притежава подписани от самия Кох документи, които удостоверяват, че е куриер, пренасящ ценна за райха вещ. Аз, естествено, действам напълно дискретно, без да споменавам за него пред когото и да било. В крайна сметка вероятно ще ми се удаде случай да се срещна лично с Кох.
Списъкът ми с героични дела нараства толкова бързо, че вече съм им изгубил бройката. В момента са наслаждавам на тишината в личната си тоалетна и изготвям стратегия за следващото си начинание. Дългът ме зове, тъй като младият деец очаква от мен да му окажа помощ. Трябва да бъда в отлична форма за изпълнението на тази задача.
Беше толкова приятно и топло в тоалетната. Реших да остана там още малко.