Сол при солта

флориан

Барикадирах се в прожекционната кабина, като подпрях вратата така, че да не може да бъде отворена. Киното вече беше претъпкано с бежанци, които търсеха топлина и подслон. Много от тях се опитаха да се качат горе, но аз ги изгоних. Пистолетът ми беше зареден. Не можех да допусна някой да ми попречи да изработя фалшивия пропуск.

Полякинята беше наясно с намеренията ми. Пресрещнах я, когато влизаше в киното, и тя безмълвно ми подаде пропуска си. Запомних готическите букви и цвета на мастилото, прекопирах печата и си записах в бележника използваните в текста термини. Пропускът на Йоана беше различен от пропуска на момичето поради естеството на работата ѝ. За мен беше от полза да видя и двата.

Баща ми беше много щастлив от факта, че рисувам добре и притежавам силна визуална памет. Когато бях малко момче, ми беше достатъчно да разгледам географските му карти, за да ги възпроизведа. Докато растях обаче, интересът ми беше насочен по-скоро към изработването на дубликати, отколкото към рисуването. За мен беше истинско предизвикателство да се опитвам да пресъздавам картите на татко с такава точност, че той да не може да направи разлика между оригинала и копието. Татко признаваше и оценяваше таланта ми, но му се искаше да творя, вместо да възпроизвеждам.

— Толкова си талантлив, Флориан. Защо не създадеш нещо свое, нещо, родено от въображението ти? Както е казал един философ, „Животът е кратък, изкуството е вечно“. Рисувай, вместо да копираш другите художници, сине.

На мен обаче не ми беше интересно да творя. Харесваше ми да реставрирам стари ценни предмети и картини, а понякога дори си позволявах да изработвам копия. Пропускът беше попълнен с черно мастило. Печатът също беше черен. Нямаше да ми бъде трудно да направя фалшификата.