Сол при солта

флориан

Стотици хиляди хора се бяха изсипали в Готенхафен от цяла Източна Прусия и Прибалтийския регион. Сега те се блъскаха и се носеха покрай пристанището, подобно на човешки плавей. Превозни средства с надути клаксони се врязваха в морето от бежанци. Около едно блъснато от кола момиченце се беше събрала тълпа. Сиви врани се угощаваха с вътрешностите на мъртвия кон, който лежеше пред прекатурената каруца. Хората сновяха насам-натам и непрекъснато вдигаха очи към небето в очакване на Черната смърт. От едната страна на пътя, там, където почвата беше изровена от гъсениците на танковете, мучеше мършава крава. През нощта вимето ѝ беше замръзнало и се беше пръснало.

— Моля ви да се отместите. Осъществявам официален ескорт — извика морякът, който ни придружаваше.

Полякинята ме дръпна за ръкава и ме погледна тревожно. Морякът ненужно привличаше вниманието на околните върху нас. Той не беше просто неопитен глупак, а човек, който отчаяно се мъчи да изглежда авторитетен. Бях се сблъсквал с подобни типове.

В далечината забелязах група партийни функционери, придружени от съпругите си. Жените носеха дебели кожени палта и скъпи бижута. До тях пристъпваха прислужници с куфари и кутии за шапки в ръце. Това бяха привилегированите пътници, които щяха да бъдат с предимство при качването на корабите заедно с офицерите и ранените. Те също така биха могли да ми създадат проблеми.

— Хей, моряко! Спри за момент.

Потупах моряка по рамото и той се обърна. Дръпнах го встрани от групата, разчитайки на пронизителния шум да заглуши разговора ни.

— Правиш впечатление на човек, който внушава доверие — заявих.

— Ами, да — отвърна той.

— Всъщност искам да кажа, че имаш вид на дискретен човек — поясних. — Както спомена сестрата, някои от нас изпълняват важни мисии. — Сниших глас и добавих: — Може би дори за самия фюрер.

Извадих сгънатия лист хартия от вътрешния джоб на палтото си.

— О, да, аз съм много дискретен — увери ме той и погледна с интерес към листа.

— В такъв случай мога да бъда спокоен, че няма да кажеш на никого за това писмо.

Подадох му писмото и той започна да го чете. Външната страна на дланите му беше покрита със струпеи. Само при вида им започна да ме сърби навсякъде. Почесах се по тила.

Морякът вдигна очи и понечи да ми отдаде чест.

— Не го прави. Ще събудиш любопитството на хората.

— О, да, хер Бек. Разбирам. Мисията ви е секретна.

Лицето му засия от конспиративно въодушевление.

— Не бива да си отвличам вниманието с други занимания или с отговори на въпроси. Трябва да се кача на един от корабите, за предпочитане незабелязано, защото някои от тези офицери вероятно ще поискат да ме привлекат към своите части и по този начин ще ми попречат да си свърша работата. Можеш да заведеш останалите от групата да се регистрират. Ако обаче ми помогнеш да се регистрирам дискретно, ще препоръчам на гаулайтер Кох да те предложи за награждаване, а дори и на… фюрера.

Бях привлякъл вниманието му.

— Виждам, че тук райхът действа ефективно и организирано, моряко, но навярно човек с твоя талант е в състояние да предложи алтернатива?

На устните му затрептя усмивка.

— Може би имам няколко празни бордни карти. Взети само за спомен, естествено.

— Много умно от твоя страна — похвалих го. — И тези карти са у теб?

— Уви, не. Но мога да ги донеса. Под койката ми са.

— Първо заведи тези хора да се регистрират за един и същи кораб със сестрата. После ела в киното, което се намира в града. Почукай първо три, а след това два пъти и аз ще ти отворя.

Пръстите му започнаха да потрепват.

— Първо три, а после два пъти. Добре, хер Бек. Ще го направя.

Изгледах го много сериозно и сниших глас до шепот:

— Heil Hitler, моряко!

— Heil Hitler, господине!