Сол при солта

алфред

Слънцето още не беше изгряло, когато започнаха неприятностите. Надуваемите лодки, спасителните жилетки, лошото време. Суматохата разстройваше ума ми. Реших, че ще е най-добре да сляза на палуба „Е“, за да проверя как се чувстват стотиците дами в източения басейн. В най-долната част на кораба беше топло. Чудех се дали жените са свалили униформите си, за да не ги притесняват. Те играеха на карти, спяха, решеха се, събираха се на групи и се отдаваха на обичайните си женски занимания. Беше ми много забавно да ги наблюдавам и реших да остана скрит за един или може би за два часа, за да продължа да ги изучавам.

В десет часа наблюдението ми беше прекъснато от няколко войници, които се появиха на палубата и всяха смут сред момичетата. Войниците обявиха, че издирват един пътник. Сметнах, че е напълно уместно да си предложа услугите. Излязох от прикритието си и се приближих до тях. Водачът им беше красавец, с жълта като слънцето коса и безупречно чиста кожа.

— Добро утро, господа. Мога ли да ви помогна с нещо?

Войникът се изненада от присъствието ми.

— Той ни дебне цяла сутрин — каза една от жените. — Безобиден е.

Другите жени се разсмяха.

Не ми хареса смехът им за моя сметка, нито чувството, което той породи у мен. Изведнъж намразих тези скучни жени. Бяха противни и глупави.

— Кого търсите? Виждали сме няколко мъже да се мотаят тук, долу — обади се една от жените от вътрешността на отводнения басейн. — Можете ли да ни опишете този човек?

Войникът коленичи на ръба на басейна.

— Висок, с дълга кестенява коса, облечен с цивилни дрехи. Ризата му е изцапана с кръв. Казва се Флориан Бек. Вероятно се опитва да остане незабелязан. Гаулайтер Кох му е изпратил съобщение.

Жените веднага щяха да осъзнаят, че са допуснали грешка, като ме направиха за смях. Прокашлях се.

— Извинете, господине, но аз може би ще бъда в състояние да предам съобщението на издирвания от вас човек.

Войникът ми хвърли поглед през рамо.

— Не говоря на теб. Изчезвай оттук!

Момичетата се разхилиха.

Те ме гонеха. Присмиваха ми се. Познатото чувство на гняв започна да се надига в мен.

Не служех на този войник.

Не служех на баща си.

Служех на един-единствен човек.

На най-великия човек.

— Heil Hitler! — изкрещях и разцепих въздуха с лявата си ръка, отдавайки чест, завъртях се на пета и излязох от залата с басейна.