Сол при солта

флориан

Стоях зад поета на обувките и полякинята и напрягах слух да чуя разговора между Йоана и моряка. Полякинята правеше всичко възможно да ме скрие.

Морякът не спираше да бърбори:

— Изпратиха ме да посрещна един влак, който всеки момент трябва да пристигне. Помислих си, че бих могъл да си уплътня времето, докато чакам, и ако е възможно, да събера някои ценни вещи със собствениците им.

Вместо да ни задава въпроси, той се оправдаваше. Беше матрос — заемаше най-ниския чин в йерархията на германския военноморски флот.

— Разбирам — отвърна Йоана. — Ще ти отнема не повече от минута. Би ли ми казал къде ще се извършва и кога ще започне регистрацията?

— А, да, това е въпросът на деня, нали? Регистрацията ще започне в седем часа в източната част на кея. Естествено, както сами виждате, има много кораби. Но онзи — той посочи към най-големия кораб в далечината — онзи, дами, е „Вилхелм Густлоф“. Това моят кораб.

Йоана огледа внимателно младия мъж.

— Моля да ме извиниш за въпроса, но какво се е случило с ръцете ти?

Той си пъхна ръцете в джобовете.

— О, нищо. Просто кожата е леко раздразнена. Риск, на който е изложен всеки моряк. Малка жертва в името на Германия.

Ева завъртя очи.

— Имам мехлем, който ще предпази ръцете ти и ще успокои сърбежа — каза Йоана.

Морякът сведе очи и измърмори нещо.

— Мога да ти окажа медицинска помощ. Преди работех в една болница.

Очите на моряка светнаха.

— Зачислена ли сте на някой кораб? — попита той.

— Не, затова искам да разбера къде ще се извършва регистрацията — отвърна Йоана.

— Ами тогава можете да смятате, че днес щастието ви се е усмихнало, фройлайн. Чакаме да пристигне конвой от санитарни влакове и полеви линейки. Ще качваме ранените на „Густлоф“. Разполагаме само с един лекар. Той идва насам. Ще ви запозная с него.

Щастието не се беше усмихнало на Йоана. Беше се усмихнало на мен. Този мъж беше пълен глупак. Показах се иззад полякинята, готов да изиграя своя ход, но Йоана ме изпревари:

— О, Боже! Благодаря ти, моряко. Аз обаче водя няколко важни пациенти, за които полагам грижи. Трябва да ги взема със себе си на кораба.

— Ако документите им са редовни, можем да подадем молба. Естествено, ранените войници и членовете на партията ще бъдат качени първи на кораба. Но, както разбрах, ще евакуираме и много красиви дами… такива като вас.

Морякът се усмихна странно на Йоана, а горната му устна се изви нагоре, разкривайки пожълтелите му зъби.

Раздразнена, Ева се обърна към мен:

— Няма ли някой по-свестен от него? Съжалявам, но няма да поверя бъдещето си на този лигльо.