Сол при солта

алфред

Скъпа моя,

Нежното ти ухо вероятно вече прелива от новини, докато слушаш за руснаците, които плячкосват региона. Толкова са вулгарни тези болшевики, интересуват се единствено от шнапс и от ръчни часовници. „Urri, urri“, казват, подканяйки войниците да им дадат часовниците си. Съобщават ли за това в Хайделберг, Лоре? Навярно не. Обикновеният човек пренебрегва повечето фини детайли. Оповестяването им е работа на хора като мен — военните документалисти. Опасявам се, че ще разстроя деликатните ти нерви, като ти разкрия истината за зверствата, като например факта, че шестстотин руски бебета са се родили в Столп само миналия месец, след като руските варвари го завладяха миналата година. Каква обида за нашия фюрер! Да, но по-добре би било да избягвам да споменавам за подобни неща.

Ето защо ще насоча вниманието ти към този чудесен кораб, „Вилхелм Густлоф“. Знам, че ти харесват неогласените факти, които споделяме, затова ще рискувам и ще ги включа в писмото си. Разбира се, че мога да ти се доверя, скъпа Ханелоре. Ти наистина обичаш да пазиш тайни. Но вероятно е по-добре да хвърлиш писмото в огъня, след като го прочетеш.

Коминът на кораба, или „фунията“, както го наричат моряците, е висок тринайсет метра. Но и двамата знаем колко измамен може да бъде външният вид. Внушителният комин е фалшив. Въобще не се използва по предназначение. Ще ме попиташ откъде знам това. Е, човек с моя чин има достъп до тези технически особености. Открих комина едва тази седмица, докато патрулирах. От вътрешната му страна има здрава желязна стълба, която стига до перваза, където мога да седя и да надничам в палубите. Оттам съм наблюдавал как някои от войниците вършат непозволени неща. Отбелязвам си тази информация, за да мога впоследствие да я използвам в своя полза. Много ми е приятно, че най-накрая си извоювах положението на човек, който раздава картите.

Изнесохме всички мебели от общите части на кораба — до последния стол и до последната маса, — за да можем да настаним в тях бежанците. Разбрах, че те щели седят рамо до рамо върху дюшеци във всяка стая и във всеки коридор. Подводничарите и германците, които са с предимство, ще ползват пътническите каюти.

Докато бях в Хайделберг, майка ми съжаляваше, че нямам приятели, но тук всеки ден ме представят на някого. Днес се запознах с Ойген Яйсле, главния печатар на кораба. Той е отговорен за изработването на бордните карти — заветните листове хартия, които осигуряват пътуването към свободата.

„Тези ще бъдат по-ценни от кюлчета злато“, каза ми Яйсле.

Когато той отиде до тоалетната, реших, че няма да е зле да взема едно тесте от картите за идните поколения. Сигурен съм, че не би имал нищо против.

И така, скъпа моя, това са новините за деня. Надявам се, че тези важни подробности ще намалят напрежението, причинено от отсъствието ми.

Приключих с мисловното си писмо, но пропуснах един важен факт.

На „Густлоф“ имаше само дванайсет спасителни лодки. Останалите десет липсваха.