Изповядвам

* * *

Еgo te absolvo a peccatis tuis, in nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti245, оберщурмбанфюрер.

– Амин – отвърна брат Николау и целуна смирено кръста, извезан със златни конци върху столата246 на отеца изповедник, с чувство на лекота в душата си, благословена от тайнството на изповедта.

– На вас, католиците, ви е много добре с тази изповед – каза Корнелия насред двора, протегнала ръце, излагайки се на пролетното слънце.

– Не съм католик. Не съм вярващ. А ти?

Корнелия сви рамене. Когато не намираше подходящ отговор, свиваше рамене и онемяваше. Адриа разбра, че темата я притеснява.

– Погледнато отстрани – казах – по-симпатични сте ми вие, лутераните: Божията благодат ви спасява без посредници.

– Не ми е приятно да разговарям на тази тема – каза Корнелия много напрегната.

– Защо?

– Кара ме да мисля за смъртта, знам ли! – хвана го за ръка и излязоха от манастирския двор. – Хайде, че ще изпуснем автобуса.

В автобуса, гледайки пейзажа, без да го вижда, Адриа се замисли за Сара, както правеше винаги когато сваляше гарда. Чувстваше се унизен при мисълта, че чертите на лицето й започваха да избледняват. Очите й бяха тъмни, но черни ли бяха, или тъмнокафяви? Сара, какъв беше цветът на очите ти? Сара, защо си отиде? Ръката на Корнелия хвана неговата и Адриа се усмихна тъжно. Следобед ще обикалят кафенетата в Тюбинген, първо ще пият бира, след като пие достатъчно, ще поръча горещ чай и ще отидат да вечерят в „Дойчес Хаус“, защото освен да учи и да ходи на концерти, Адриа не знаеше какво друго можеше да се прави в Тюбинген. Да чете Хьолдерлин. Да слуша Косериу, когато се възмущаваше от тъпака Чомски, генеративизма247 и майната им на всички.

Когато слязоха пред Брехтбау248, Корнелия прошепна в ухото му не идвай вкъщи довечера.

– Защо?

– Защото съм заета.

Тръгна си, без да го целуне, и Адриа усети нещо като световъртеж дълбоко в душата си. За всичко си виновна ти, защото ме остави без цел, заради която да живея, бяхме излизали само няколко месеца, Сара, но с теб аз живеех в облаците и ти беше най-доброто, което можеше да ми се случи, но после тя избяга, а Адриа пристигна в Тюбинген, далеч от болезнения спомен, и четири месеца учи отчаяно, като се опитваше безуспешно да се запише в някой от курсовете на Косериу, но го слушаше тайно на всички конференции, семинари, разговори и открити срещи, които се провеждаха в Брехтбау, чиято нова сграда беше отворила врати съвсем наскоро, или на някое друго място, най-вече в Бурсата249, а когато изведнъж настъпи зимата, въпреки че електрическата печка в стаята му не топлеше достатъчно, той не преставаше да учи, за да не мисли за Сара, Сара, защо си отиде, без да кажеш нито дума, а когато тъгата беше много силна, излизаше да се поразходи по брега на Некар, със замръзнал нос, стигаше до кулата на Хьолдерлин250 и накрая му мина през ума, че ако не направи нещо, ще полудее от любов. Един ден снегът започна да се топи, всичко наоколо лека-полека взе да се раззеленява и на него му се прииска да не тъгува, за да може да различава оттенъците на зеленото. Понеже нямаше намерение да се връща вкъщи през лятото, при далечната си майка, реши да промени живота си, да се смее поне малко, да пие бира с колегите си от пансиона, да посещава Clubhaus251 във факултета, да се смее просто така, да ходи на кино да гледа скучни и неубедителни истории, а най-важното – да не умира от любов, и с някакво непознато безпокойс­тво взе да гледа студентките с други очи сега, когато започнаха да свалят анораците и шапките и видя, че са много привлекателни, и това поразми спомена за лицето на Сара бегълката, макар да не изтри въпросите, които си задавах цял живот, като например какво искаше да кажеш с думите избягах разплакана, повтаряйки повече не, няма да стане. Но по история на естетиката I Адриа седна зад едно момиче с черни, леко къдрави коси, чийто поглед малко го замайваше, казваше се Корнелия Брендел и беше от Офенбах. Привлече вниманието му, защото му се стори недостъпна. Усмихна й се, тя му се усмихна в отговор и веднага пиха кафе в барчето на факултета, а тя не можеше да повярва, че нямаш нито грам акцент, мислех, че си германец, наистина. След кафето отидоха да се разходят в онзи парк, избуял през пролетта, и Корнелия стана първата жена, с която легнах, Сара, прегръщах я, като се преструвах, че... Меa culpa, Сара. И я обикнах, въпреки че понякога говореше за неща, които не разбирах напълно. Можех да издържам погледа й. Корнелия ми харесваше. Няколко месеца бяхме така. Аз се бях вкопчил отчаяно. Затова се разтревожих, когато в началото на втората зима на връщане от посещението в манастира „Бебенхаузен“ ми каза довечера не идвай вкъщи.

– Защо?

– Защото съм заета.

Тръгна си, без да го целуне, и Адриа усети нещо като световъртеж дълбоко в душата си, защото не знаеше дали на една жена може да отговориш ей, ей, какво значи, че ще си заета? Или трябва да бъдеш разумен и да си кажеш, че вече е достатъчно голяма, за да ти дава обяснения. Или не? Нали е твоята приятелка? Корнелия Брендел, приемаш ли Адриа Ардевол-и-Боск за твой приятел? Може ли Корнелия Брендел да има тайни?

Адриа остави Корнелия да тръгне към Вилхелм­щрасе, без да иска обяснения, в края на краищата нали той самият имаше тайни от Корнелия: още не беше й казал нищо за Сара например. Да, но две минути по-късно вече съжаляваше, че я е оставил да си отиде така лесно. Не я видя нито по гръцки, нито по философия на опита. Нито на открития семинар по философия на морала, който тя не искаше да изпуска в никой случай. Срамувайки се от самия себе си, тръгнах към Якобсгасе и застанах полускрит, като още повече се срамувах от себе си, на ъгъла с Шмидторщрасе, все едно чаках номер 12. Минаха десет или дванайсет номер 12, краката ми се вкочаниха от студ, а аз още стоях там и се мъчех да разкрия тайната на Корнелия.

В пет часа следобед, когато сърцето ми се беше вече вледенило, се появиха Корнелия и нейната тайна. Тя беше с палтото си, както винаги, толкова хубава, толкова самата Корнелия. Тайната беше високото, русо, готино, усмихнато момче, с което се запозна в двора на „Бебенхаузен“ и което сега я целуваше, преди да влязат в сградата. Целуна я много по-добре, отколкото аз умеех да целувам. И тук започнаха проблемите. Не защото аз я следях, а защото тя разбра, когато дръпна пердето на стаичката и видя Адриа, който стоеше замръзнал на ъгъла пред къщата и я гледаше невярващ, с изскочили от орбитите очи, докато чакаше номер 12. Онази вечер плаках на улицата, а като се прибрах вкъщи, намерих писмо от Бернат; от месеци нямах вести от него и в писмото ме уверяваше, че е адски щастлив, тя се казва Текла и ще дойде да ме види каквото и да става.

Откакто бях в Тюбинген, връзката ми с Бернат беше поотслабнала. Аз не пиша писма, е, не пишех на млади години. Първият признак на живот от негова страна беше една самоубийствена картичка, изпратена от Палма, с текст, пред очите на франкистката военна цензура; пишеше надувам тръбата за командира на полка, разгонва ми се фамилията, когато не ни пускат да излизаме, и бъркам в здравето на останалите, когато се упражнявам с цигулката. Мразя живота, военните, режима и мамка ви на всички. А ти как си? Не ми даваше адрес, на който да му отговоря, и Адриа изпрати отговор в дома на родителите му. Струва ми се, че му споменах за Корнелия, но съвсем мимоходом. Но през лятото отидох до Барселона и с парите, които майка ми беше внесла в сметка на мое име, платих цяло състояние на Тоти Далмау, който вече беше лекар; той ме прати на два прегледа във Военната болница, откъдето излязох с медицинско свидетелство за сериозни кардиореспираторни проблеми, които ме правеха негоден да служа на родината. Адриа беше задвижил пипалата на корупцията за кауза, която считаше справедлива. И не се разкайвам. Никоя диктатура няма право да иска година и половина или две от твоя живот, амин.

245 Опрощавам греховете ти в името на Отца и Сина и Светаго Духа (лат.). – Б. пр.

246 Стола – част от богослужебното облекло на католическите свещеници, подобно на епитрахила. – Б. р.

247 Едно от основните течения в езикознанието от втората половина на ХХ в., чийто създател е американският лингвист Ноам Чомски. – Б. р.

248 Факултетът по нови филологии на Тюбингенския университет. – Б. р.

249 Бурса – най-старото университетско здание, построено в края на ХV в. като студентско общежитие и място за занятия. – Б. р.

250 Неоготическа кула край брега на река Некар, където, душевноболен, немският поет прекарва 36 години от живота си. Днес е превърната в музей. – Б. р.

251 Клуба (нем.). – Б. пр.