Изповядвам

* * *

Разходиха се из вътрешния двор и Адриа каза за първи път на някого, че е безвъзвратно, абсолютно, всеотдайно, безусловно влюбен в теб, Сара. Не казвай нищо у дома.

– А, значи е тайна, която и Лола Чика не знае?

– Надявам се, че не знае.

– Но все някой ден...

– Ще видим, когато дойде този някой ден.

– При тези обстоятелства ми е трудно да си представя, че си способен на някакъв жест в подкрепа на досегашния ти най-добър приятел, който днес се е превърнал в обикновен познат, защото за теб целият свят е това прекрасно момиче, което се казва... как се казва?

– Мирея.

– Лъжец. Казва се Сага Волтес-Епстейн.

– Е, тогава защо ме питаш? Казва се Сара.

– А ти защо трябва да ме лъжеш? Какво криеш от мен? А? Аз Бернат ли съм, или кръгла нула?

– Не говори така, по дяволите.

– Говоря така, защото изглежда, че животът преди Сара нищо не струва.

Бернат подаде ръка на Адриа, а той, леко изненадан, я стисна:

– Много ми е приятно, господин Ардевол. Казвам се Бернат Пленса-и-Пунсода, допреди няколко месеца бях твоят най-близък приятел. Ще ми дадеш ли аудиенция?

– Гледай сега какви номера.

– Какво?

– Малко си откачил.

– Не. Възмутен съм: приятелите са на първо място. И точка.

– Едното не пречи на другото.

– Ето тук грешиш.

У Исократ не бива да търсим философска система. Исократ взима това, което му се вижда добро, оттам, където го намери. Чист синкретизъм и никаква систематична философия. Сара. Бернат го погледна, застана пред него и му препречи пътя.

– За какво мислиш?

– Не знам. Главата ми е много...

– Много е тъпо да гледаш влюбен нещастник.

– Аз не знам дали съм влюбен.

– Майната ти, нали каза, че си безвъзвратно, абсолютно, всеотдайно, безусловно влюбен? Абе, преди една минута направи това признание.

– Но всъщност не знам как се чувствам. Никога не бях усещал нещо... нещо... ами... не знам как да ти го обясня.

– Аз ти казвам, че е така.

– Че е така какво?

– Влюбен си.

– Ама ти никога не си бил влюбен.

– Ти откъде знаеш?

Седнаха на пейката в един ъгъл на двора и Адриа си помисли, че Исократ се е интересувал от софистите213, но само по конкретни въпроси: например Ксенофан с неговата идея за културен напредък (ще трябва да чета Ксенофан). А интересът му към Филип Македонски е бил следствие от неговото откритие за значението на личността в историята. Любопитно.

– Бернат.

Бернат се престори, че не го чува, и погледна на другата страна. Адриа повтори:

– Бернат.

– Какво?

– Какво ти е?

– Много съм зле.

– Защо?

– През юни ще се явявам на изпита за девети курс и никак, ама никак не съм готов.

– Ще дойда да те слушам.

– Наистина ли няма да бъдеш зает с онова девойче, което те е обсебило?

– И ако искаш, ела вкъщи, или аз ще дойда и ще свирим.

– Не искам да ти преча да ухажваш тази Мирея на твоите мечти.

В крайна сметка атинската школа на Исократ не предлага философия, а по-скоро това, което в Рим ще се нарича humanitas214, а днес бихме назовали „обща култура“, всичко онова, което Платон отхвърля в своята Академия. Мамка му! Как ми се иска да ги видя през ключалката. Да видя и Сара, и нейното семейство.

– Кълна ти се, че ще дойда да те слушам. И ако искаш, и тя ще дойде.

– Не. Само приятелите.

– Голям мръсник си.

– Хау.

– Какво?

– Ясно е като бял ден.

– Кое?

– Че си влюбен.

– А ти откъде знаеш?

Вождът арапахо замълча с достойнство. Да не би това дете да си мисли, че сега ще вземе да излага на показ преживяванията и чувствата си? Карсън плю на земята и взе думата:

– Личи ти отдалече. Сигурно майка ти и всички останали са разбрали.

– Майка си гледа само магазина.

– Въобразявай си.

Исократ. Ксенофан. Сара. Бернат. Синкретизъм. Изпит по цигулка. Сара. Филип Македонски. Сара. Сара. Сара.

Сара. Дни, седмици, месеци до теб, с уважение към онова древно мълчание, с което често се обгръщаше. Беше момиче с тъжни очи, същевременно изпълнени с вълшебно спокойствие. Аз имах повече сили да уча при мисълта, че после ще те видя и ще се стопя, докато те гледам в очите, винаги на улицата, хапвахме сандвич на площад „Сант Жауме“ или се разхождахме из парка „Сиудаделя“, в нашата щастлива нелегалност, нито у нас, нито у вас, освен ако не знаехме със сигурност, че няма никой, защото нашата тайна трябваше да бъде тайна за двете семейства. Аз не знаех точно защо, но ти знаеше. Оставях се да ме носят тези дни на ненарушавано щастие, без да задавам въпроси.

213 Исократ нарича „древни софисти“ йонийските мислители, към които първоначално се числи основателят на Елейската философска школа Ксенофан. – Б. р.

214 Образованост, духовна култура. – Б. р.