Изповядвам

* * *

На връщане Адриа убеди Сара да си извади шофьорска книжка, сигурно ще кара много по-спокойно от него.

– Добре. – След километър в мълчание: – Знаеш ли, леля Лео ми хареса. На колко години е?

Laus Deo.335 Той беше забелязал, че не беше минал и час, откакто влязоха в имението Жес, а Сара вече се беше отпуснала и вътрешно се усмихваше.

– Не знам. Над осемдесет.

– Много е общителна. И не знам откъде намира сили. Не се спира.

– Винаги е била такава. Но вкарва всички в правия път.

– Накрая успя да ме накара да взема буркана с маслини.

– Леля Лео си е такава. – И възползвайки се от момента: – Защо не отидем някой ден у вас?

– Дума да не става – недопускащ възражение тон.

– Защо, Сара?

– Не те приемат.

– Леля Лео веднага те прие.

– Ако майка ти беше жива, нямаше да ме пусне да стъпя в твоя дом.

– В нашия дом.

– В нашия дом. Леля Лео, да. Ще я обикна. Но тя не се брои. Важна е майка ти.

– Тя е мъртва. Вече десет години, откакто е умряла!

Мълчание до Фигерò. За да го наруши, Адриа отново опъна струната и каза Сара.

– Какво.

– Какво ти казаха за мен?

Мълчание. На другия бряг на река Конгост влакът се изкачваше към Рипол336. А ние рискувахме да пропаднем в пропастта на един разговор.

– Кой?

– Вашите. За да те накарат да избягаш.

– Нищо.

– И какво съм бил написал в прословутото писмо?

Отпред един камион на „Данон“ едва пъплеше. И Адриа, който трябваше три пъти да мисли, преди да се реши да изпревари. Камиона или разговора. Отказа се да изпреварва и настоя: е, Сара? Какви лъжи ти наговориха? Какво ти казаха за мен?

– Не ме питай повече.

– Защо?

– Никога повече.

Следваше съвсем права отсечка. Включи мигачите, но не посмя да изпревари.

– Имам право да знам какво...

– А аз имам право да приключа с това.

– Не може ли да попитам майка ти?

– По-добре никога да не я виждаш.

– По дяволите!

Който иска, да изпреварва. Адриа не беше способен да изпревари един бавен камион, натоварен с кисело мляко, най-вече защото очите му се премрежваха, а за тях нямаше чистачки.

– Съжалявам, но така е по-добре. И за двамата.

– Няма да настоявам. Струва ми се, че няма да настоявам... Но бих искал да поздравя родителите ти. И брат ти.

– Моята майка е като твоята. Не искам да я насилвам. Има много незараснали рани.

Voilà337, близо до Моли де Бланкафорт камионът с киселото мляко зави към Гарига и Адриа се почувства така, сякаш той самият го беше изпреварил. Сара продължи:

– Ние с теб трябва да мислим за себе си. Ако искаш да живеем заедно, не бива да отваряш тази кутийка. Все едно е кутията на Пандора.

– Все едно живеем в приказката за Синята брада. С градини, отрупани с плод, и една заключена стая, където е забранено да се влиза.

– Да, нещо такова. Като ябълката от забраненото дърво. Приемаш ли?

– Да, Сара – излъгах за кой ли път. Само и само да не избягаш пак.

335 Слава на Бога (лат). – Б. пр.

336 Град в провинция Жирона. – Б. р.

337 Тук: най-после (фр.). – Б. пр.