Изповядвам

* * *

Дните минаваха, а майка мълчеше, свиваше се, сякаш чакаше реда си. Така че отново започнах уроците по немски, този път с третия учител, Herr Оливерес, млад мъж, който работеше при йезуитите, но му се налагаше да си изкарва нещо допълнително. Herr Оливерес преподаваше на големите, но аз го познавах още от самото начало, защото винаги приемаше, предполагам, че за дребни пари, да наблюдава всеки четвъртък следобед всички наказани за закъснения и прекарваше времето на нашето наказание в четене на книги. Имаше солиден метод за преподаване на езика.

– Eins93.

– Айнс.

– Zwei.

– Збай.

– Drei.

– Драй.

– Vier.

– Фиа.

– Fünf.

– Фунф.

– Не: Фюнф.

– Финф.

– Не: Фююююнф!

– Фююююнф.

– Sehr gut!94

Постарах се да забравя времето, което бях загубил с Herr Ромеу и Herr Казалс, и много скоро немският ми стана ясен. Особено ми харесваха две неща: че лексиката не е романска, беше съвсем нова за мен, и че е език със склонения като латинския; а Herr Оливерес, смаян, не можеше да повярва. Много скоро поисках да ми даде упражнения по синтаксис и човекът си помисли, че получава халюцинации; винаги ми е било интересно да навлизам в езика откъм твърдото ядро на естеството му. Можеш да попиташ колко е часът само с два жеста, но на мен наистина ми беше приятно да науча още един език.

– Как вървят уроците по немски? – попита нетърпеливо баща ми след първия урок по немски от ерата Оливерес.

– Ааааlso, eigentlich gut95 – отговорих небрежно. С крайчеца на окото, макар и да не го виждах, усетих, че се усмихва, и се почувствах възнаграден от самия себе си, защото, струва ми се, макар и никога да не съм признавал това, на онази възраст копнеех да смая баща си.

– Но не го постигна почти никога.

– Не успях.

Herr Оливерес се оказа културен, стеснителен човек, говореше тихо, ходеше винаги лошо обръснат, тайно пишеше стихотворения и пушеше смрадлив тютюн, но познаваше езика отвът­ре, като свой. Още на втория урок ме въведе в schwache Verben96. А на петия, предпазливо, сякаш беше някаква неприлична снимка, ми показа един от Hymnen97 на Хьолдерлин. Баща ми пожела Herr Оливерес да ме изпита по френски, за да види дали имам нужда от частни уроци по френски; след изпита Monsieur Оливерес каза на баща ми, че нямам нужда от допълнителни уроци, тъй като се справям достатъчно добре с това, което ми преподават в училище, така че един час в повече... Как сте с английския, Mister Оливерес?

Да, поради много причини беше грешка да се родя в това семейство. Мъчно ми беше, че баща ми знаеше само, че аз съм неговият син. Още не бе проумял, че съм дете. А майка ми гледаше плочите на пода, без да забелязва как баща и син се състезават помежду си. Поне така си мислех. За щастие, имах Карсън и Черния орел. Те почти винаги се съгласяваха с мен.

93 Eins и по-долу Zwei, Drei,Vier, Fünf – числата от едно до пет на немски. – Б. пр.

94 Много добре (нем.). – Б. пр.

95 Общо взето, наистина добре (нем.). – Б. пр.

96 Слабите глаголи (нем.). – Б. пр.

97 Химните (нем.). – Б. пр.