Изповядвам

4

Винаги си спомням баща ми като възрастен човек. Докато майка си беше майка. Жалко, че не ме обичаше. Адриа знаеше само, че дядо Адриа я беше възпитавал така, както обикновено правят мъжете, които, овдовели много млади, с малко дете на ръце, се оглеждат наоколо, дано някой им предложи ръководство с упътвания как да включат малкото създание в своя живот. Баба Висента починала много млада, когато майка е била на шест години. Ако тя имаше макар и неясен спомен за нея, то аз помнех само две нейни снимки: едната от сватбата й, в студиото „Кариа“, и двамата много млади и привлекателни, но облечени точно като за снимки в студио, и една друга, баба с майка на ръце и с една прекършена усмивка, сякаш е знаела, че няма да види първото й причастие, и се пита защо на мен ми се пада тази участ, да умра толкова млада и да бъда само една снимка в цвят сепия за моя внук, който, по всичко изглежда, е дете чудо, но аз никога няма да го видя. Майка е расла сама. Никой не я е завел на Тибидабо и може би затова не й минаваше през ума, че аз искам да знам какви са тия одушевени автомати, които, така разказват, като им сложиш една монета, се движат магически и приличат на хора.

Майка е расла сама. През двайсетте години, когато убивали по улиците, Барселона е била в цвят сепия, а диктатурата на Примо де Ривера60 изпълвала с горчивина очите на барселонците. Така че дядо Адриа разбрал, че дъщеря му расте и трябва да й обяснява неща, които той самият не познавал, тъй като нямали връзка с палеографията, и приел да живее в дома му дъщерята на Лола, доверената прислужница на баба Висента, която продължавала да се грижи за къщата от осем сутринта до осем вечерта, сякаш господарката й не била умряла. Дъщерята на Лола, две години и половина по-голяма от майка, също се казвала Лола. Майката наричали Лола Гран61. Горката жена починала, преди да види идването на републиката62. На смъртното си легло предала този завет на дъщеря си. Казала й да се грижи за Карме както за своя живот и Лола никога не се отдели от майка. Докато не напусна къщата. Двете Лоли се появяваха и изчезваха от къщи, когато някой умираше.

С надеждата за република и бягството на краля, с провъзгласяването на Каталонската република и нестабилните отношения с централното правителство, Барселона мина от сепия в сиво и хората ходеха по улиците с ръце в джобовете, когато беше студено, но се поздравяваха, черпеха се по цигара и се усмихваха, ако трябва, защото имаше надежда; не беше ясно за какво, но беше надежда. Феликс Ардевол, без да се вълнува дали е сепия, или сиво, заминаваше и се връщаше от път с ценната си стока с една-единствена цел: да увеличи богатството си от предмети, които подклаждаха жаждата му не толкова на колекционер, колкото на събирач. Дали светът наоколо беше в сепия, или в сиво, му беше все тая. Виждаше само това, което му помагаше да трупа. Затова погледът му се спря на доктор Адриа Боск, изтъкнат палеограф от Барселонския университет, на когото се носеше славата на учен, способен без колебание да определи точната възраст на предметите. Установиха връзка, много ползотворна и за двамата, и Феликс Ардевол стана чест посетител в кабинета на доктор Боск в университета, до такава степен, че някои от преподавателите, негови асистенти, започнаха да го гледат накриво. Самият Феликс Ардевол предпочиташе да се среща с доктор Боск в дома му, а не в университета. Не за друго, ами защото му беше неудобно да престъпи прага на онази сграда. Можеше да срещне някой състудент от Грегорианския университет; освен това там имаше двама професори, духовни лица, които бяха учили заедно с него в семинарията във Вик и можеше да им се види странно, че посещава толкова често прочутия палеограф, можеха да го попитат най-чистосърдечно с какво се занимаваш, Ардевол? Или пък, зарязал си всичко заради една жена, така ли? Зарязал си блестящо бъдеще със санскрит и теология, провалил си всичко заради женски истории? Така ли? Много се говори за това. Само ако знаеш какви приказки се изприказваха, Ардевол! Какво стана с прословутата малка италианка?

60 Мигел Примо де Ривера (1870–1930) – испански военен и политически деец; през 1923 г. извършва държавен преврат и установява авторитарен режим; потиска сепаратисткото движение в Каталония. – Б. р.

61 Голямата Лола (кат.). – Б. пр.

62 Става дума за Втората република, провъзгласена през 1931 г. – Б. р.