Изповядвам

* * *

Едно беше ясно в моето мрачно детство – че баща ми има невероятна педагогическа способност: един ден, когато Лола Чика искаше да ме защити, той каза ама какви ги говорите! Немски, цигулка и затова не може да учи английски? А? Моят син да не е някакъв скапаняк? А? Коя си ти, че да се бъркаш... Защо ли разговарям с теб?

Лола Чика излезе от кабинета повече ядосана, отколкото обидена. Всичко започна, когато баща ми обяви, че трябва да си оставя понеделниците свободни, за да започна уроци по английски с Mister Пратс, един много подготвен младеж, и аз останах с отворена уста, тъй като не знаех какво да кажа, знаех, че ще ми бъде много приятно да уча английски, но не исках баща ми... Погледнах майка, докато си дояждах мълчаливо варените зеленчуци, а Лола Чика отнасяше празния поднос в кухнята. Но майка не си отвори устата, остави ме сам да се оправям и тогава аз казах, че ми трябва време за цигулката, защото двойната струна...

– Оправдания. Двойната струна... Гледай как свири който и да е нормален цигулар и не ми разправяй, че не можеш да станеш един нормален цигулар.

– Не ми стига време.

– Ще си намериш отнякъде, затова си млад. Или оставяш цигулката, чу ли какво ти казвам?

На другия ден майка и Лола Чика се караха, но не можах да чуя за какво, защото нямах шпионска база в стаята за гладене. А след няколко дни Лола Чика се сдърпа с баща ми. Точно тогава излезе повече ядосана, отколкото обидена. Защото Лола Чика беше единствената вкъщи, която можеше да се изправи срещу него, без много-много да се страхува, че ще загази. А аз в понеделник преди коледната ваканция вече не можех да се шляя с Бернат на улицата.

– One109.

– Уан.

– Two.

– Tу.

– Three.

– Трии.

– Four.

– Фоа.

– Four.

– Фуоа...

– Fffoouur.

– Фффоооа.

– It’s all right!110

От английския ме въодушеви произношението, винаги така забавно изненадващо, ако гледаме написаните думи. Очароваше ме и морфологичната му простота. И неуловимата лексикална връзка с немския. А Mister Пратс беше крайно срамежлив, дотам, че дори не ме погледна в очите, когато ме накара да прочета първия текст, който прочетох, но в името на добрия вкус няма да ти кажа какъв беше. За да добиеш все пак представа, ставаше дума за това дали моят молив се намира на масата или под масата, а неочакваният обрат в сюжета настъпваше, когато узнавахме, че моливът е в джоба ми.

– Как вървят уроците по английски? – попита нетърпеливо баща ми по време на вечеря, десет минути след първия урок.

– It’s all right – казах с подчертано безразличие. И ме беше яд, защото в действителност, независимо от волята на баща ми, вече умирах от желание да науча как се казва едно, две, три, четири на арамейски.

109 One и по-долу two, three, four – числата от едно до четири на английски. – Б. пр.

110 Това е добре (англ.). – Б. пр.