Изповядвам

* * *

Адриа Ардевол стана и направи четири обиколки в просторния кабинет. Мислеше за това, което му беше казала Лаура сутринта. Спря пред инкунабулите и се запита защо все учи и не може да спре да учи. От някаква странна жажда. За да разбере света. Да разбере живота. Откъде да знам. Престана да мисли за това, защото чу рсрсрсрсрсрс. Почака малко, смятайки, че Лола Чика ще отиде да отвори, седна отново пред своя Луис402 и прочете няколко реда от разсъжденията му за реализма в литературата.

– Хау.

– Какво.

– Катерина.

– Рсрсрсрсрсрс.

Вдигна глава. Катерина сигурно вече си беше отишла. Погледна часовника. Минаваше седем и половина. Неохотно се откъсна от Луис.

Отвори вратата и видя Бернат със спортна чанта в ръка, който му каза здравей, мога ли да вляза и влезе, преди той да му отговори влез, заповядай.

След повече от час дойде Сара и от антрето извика радостно две приказки на Братя Грим! Затвори входната врата, влезе в кабинета, натоварена с рисунки, и попита още ли не си сложил зеленчука на огъня?

– Ей, здравей, Бернат – добави. И забеляза спортната чанта.

– Ами... – каза Адриа.

Сара разбра всичко и каза на Бернат ще останеш за вечеря. Сякаш беше заповед. На Адриа: по шест рисунки за всяка приказка. Излезе да остави рисунките и да сложи тенджерата на огъня. Бернат погледна плахо Адриа.

402 Става дума за Клайв Стейпълс Луис (1898–1963) – британски писател, учен, литературен критик и апологет на християнството. – Б. пр.