Изповядвам

45

Висарион Григориевич Белински беше виновникът за това, че когато навърших петдесет години, реших да си припомня руския, който доста бях занемарил. За да се откъсна от безплодните занимания с природата на злото, се потопих в самоубийственото начинание да събера в една книга Бърлин, Вико и Люл и с изненада открих, че е възможно. Както обикновено се случва при неочаквани открития, трябваше да се дистанцирам, за да се уверя, че тази догадка не е мираж и затова отделих няколко дни да прелистя различни книги, между които и Белински. Именно Белински, изследователят и вдъхновеният поклонник на Пушкин, събуди у мен неудържимо желание да чета на руски. Това, което Белински пише за Александър Сергеевич Пушкин, а не самите произведения на Пушкин. И разбрах какво означава интересът към литературата, създадена от друг, и как те кара сам да се занимаваш с литература, без да съзнаваш това. Страстта на Белински ме запали дотам, че това, което бях чел от Пушкин ме впечатли едва след като прочетох написаното от Белински за него. Благодарение на въздействието, оказано ми от Белински, пред мен оживяваха Руслан, Людмила, Фарлаф, Ратмир, Родгай, а също Черномор и Главата, докато рецитирах на висок глас. Понякога мисля за въздействието, което оказва както самото изкуство, така и неговото изучаване, и се плаша. Понякога не разбирам защо човечеството мисли само за бой, когато има толкова много неща за правене. Понякога си мисля, че сме повече злодеи, отколкото поети, и затова няма спасение за нас. Проблемът е, че никой не е с чисти ръце. Много малко хора, за да сме по-точни. Много малко. И тогава влезе Сара и Адриа, който се беше вглъбил в стиховете за ревност, любов и руски език, слети в неразделно цяло, усети, без да я гледа, че очите на Сара блестят. Вдигна поглед.

– Как мина?

Тя остави папките с мостри на портрети на дивана.

– Ще направим изложбата – отговори.

– Браво!

Адриа стана, взря се пак с лека тъга в злата участ на Людмила и прегърна Сара.

– Трийсет портрета.

– Колко си направила?

– Двайсет и осем.

– Всичко въглен.

– Да, да, ще бъде лайтмотивът – да се види душата чрез въглена, или нещо такова. Трябва само да измислят много хубаво заглавие.

– Да ти го покажат преди това, да не те изненадат с нещо смешно.

– Да се види душата чрез въглена, не е смешно.

– Не е, разбира се! Но галеристите не са поети. А тези от „Артипелаг“... – Сочейки папките на дивана: – Доволен съм. Ти заслужаваш.

– Остават ми още два портрета.

Знаех, че искаш да ми направиш портрет. Самата идея не ме привличаше, но ми харесваше твоят ентусиазъм. На моята възраст започвах да разбирам, че важни са не нещата, а радостта, която ни носят. Това ни прави човеци. А Сара изживяваше изключителен момент: с всеки ден рисунките й получаваха все по-голямо признание. Само два пъти я бях попитал защо не опита живопис, а тя със своя мек, но решителен маниер и двата пъти ми беше отговорила не, Адриа, чувствам се щастлива, когато рисувам с молив или с въглен. Животът ми е в черно и бяло, може би в памет на моите близки, които живяха в черно и бяло. Или може би...

– Може би не е нужно обяснение.

– Сигурно.

На вечеря й казах, че знам какъв портрет й липсва, а тя ме попита какъв? Отговорих един автопортрет. Тя остана с вдигната вилица, премисляйки предложението ми; изненадах те, Сара. Не беше помислила за това. Никога не мислиш за себе си.

– Срам ме е – каза ти след няколко дълги секунди мълчание. И сложи хапката крокет в устата си.

– Ами трябва да се пресрамиш. Вече си голяма.

– Не е ли дързост?

– Напротив, това е проява на смирение, събличаш душите на двайсет и девет души и подлагаш себе си на същия разпит, както останалите. Така сякаш възстановяваш естествения ред на нещата.

Сега отново те видях с вилицата, застинала във въздуха. Остави я и каза знаеш ли, може би си прав. И благодарение на това днес, когато ти пиша, пред мен стои изключителният ти автопортрет, до инкунабулите, господстващ в моя свят. Най-ценният предмет в този кабинет. Твоят автопортрет, който трябваше да бъде последната картина при посещение на изложбата, която подготви толкова старателно и на чието откриване не можа да присъстваш.