Изповядвам

* * *

Адриа избяга, без да усети, че затваря вратата прекалено силно, както баща му преди много години, когато отиде да се срещне със смъртта.

В апартаментчето за сделки на Морал можах да разгледам превъзходния, изключителен ръкопис. Последната част беше написана на машина, но Морал ме увери, че в ръкописите на Гарсия Маркес често било така. Каква прелест!

– Колко?

– Толкова.

– Хайде бе!

– Както искате.

– Толкова.

– Не ме разсмивайте. Трябва да бъда откровен с вас, професор Ардевол. Получих го с известен риск, а за риска се плаща.

– Искате да кажете, че е краден?

– Какви думи употребявате... Уверявам ви, че тези листове хартия не са оставили никаква следа.

– Тогава толкова.

– Не, толкова.

– Съгласен съм.

Тези операции никога не се извършват с чек. Трябваше да чакам, изгаряйки от нетърпение, до сутринта, а през нощта сънувах, че самият Гарсия Маркес е дошъл вкъщи да ме обвинява за кражбата, аз се правех на луд, а той ме гонеше из апартамента с огромен нож и аз...

– Какво ти е? – попита Сара и запали лампата.

Беше четири часа сутринта и Адриа седеше на леглото на майка и татко, което сега беше наше. Дишаше тежко, сякаш беше бягал дълго.

– Нищо, нищо... Просто сън.

– Разкажи ми го.

– Не си го спомням.

Отново си легнах. Изчаках да загаси лампата и казах Гарсия Маркес ме гонеше из къщата и искаше да ме убие с ей такъв нож.

Тишина. Не, леглото леко се тресе. Накрая Сара избухна в смях. После усетих как ръката й ми роши нежно плешивината, така, както майка никога не беше правила. Почувствах се нечист и грешник, защото я мамех.

На другия ден закусвахме мълчаливо и се доразсънвахме. Докато Сара отново избухна в смях.

– Сега пък какво ти става?

– Даже чудовищата в твоите кошмари са интелектуалци.

– Ама наистина ме уплаши. О, днес трябва да ходя в университета (impostore).

– Но днес е вторник (angelica).

– Знам, знам... Не знам какво иска Парера, но ме помоли да... уф... (spregevole354).

– Е, тогава търпение (innocente).

354 Презрян (ит.). – Б. пр.