Изповядвам

43

Адриа прекара целия следобед вторачен в стената на кабинета, неспособен да напише нито един ред, неспособен да се съсредоточи и да чете каквото и да било, втренчил се беше в стената, сякаш там търсеше излаз от своята обърканост. Привечер, без да е работил и десет минути, реши да си направи чай. От кухнята извика искаш ли чай? И чу едно ммм от ателието на Сара, което изтълкува като да, благодаря, много добра идея. Когато влезе с димящата чаша в ателието, се загледа в тила й. Беше прибрала косите си на конска опашка както винаги, когато рисуваше. Влюбен съм в плитката ти, в конската ти опашка, в косите ти, както и да ги сресваш. Сара рисуваше на един продълговат лист къщи, навярно от някое полуизоставено село. В момента скицираше на заден план едно имение. Адриа отпи от чая и остана с отворена уста, гледайки как лека-полека расте имението; да, беше изоставено. С един разцепен надве кипарис, сигурно от мълния. И ненадейно Сара се върна към къщите на улицата на преден план, в лявата част на листа, и нарисува дяланите камъни, които обрамчваха, несъществуващия дотогава прозорец. Нарисува го толкова бързо, че Адриа не можеше да не се запита как се получи това, как така Сара виждаше прозорец там, където имаше само бял лист, но сега, когато беше готов, му се струваше, че винаги е бил там; даже си помисли, че в магазина „Терикабрес“, откъдето купи хартията, са му я продали с вече нарисуван прозорец; и си помисли, че способността на Сара да рисува така е чудо. Без да му обръща внимание, Сара се върна към селската къща, потъмни отворената входна врата и къщата, която дотогава беше рисунка, придоби живот, като че ли тъмният размит въглен й беше позволил да си представи живота, който е текъл вътре. Адриа, възхитен, отново отпи от чая на Сара.

– Откъде вадиш всичко това?

– Оттук – отвърна тя, сочейки челото си с почернял пръст, който остави следа.

Сега започна да състарява пътя, като му върна следите от каруците, които десетки години бяха пътували от имението до селото, и аз завидях на тази творческа способност на Сара. Когато изпих чая, който й бях донесъл, отново изпитах онова объркване, което цял следобед ми беше пречило да работя. След като се върна от преглед при гинеколожката, Сара остави чантата си в антрето отворена и изтича до тоалетната, а Адриа бръкна в нея да търси пари, за да не трябва да ходи до банката, и се натъкна на становището на доктор Андреу до личния лекар; не можах да се сдържа и го прочетох, mea culpa, да, защото тя не ми го беше показала, а в заключение там пишеше, че матката на пациентката госпожа Сара Волтес-Епстейн – с една износена бременност, – въпреки епизодичните случаи на метрорагия, е съвършено здрава. Затова беше решила да извади вътрешноматочната спирала, която е най-вероятната причина за метрорагията. Тайно погледнах в речника, както когато търсех значението на бардак или педал, и си спомних, че метро e префиксален елемент от гръцката дума metra, която означава „матка“, а рагия e суфиксален елемент от гръцката дума rhegnymi, която означава „извирам“. Утроба-извор, би могло да бъде името на някоя роднина на Черния орел, но не – отнасяше се за кръвоизливи като тези, които много я тревожеха. Беше забравил, че Сара трябваше да отиде на лекар заради кръвотечението. Защо нищо не ми е казала? Тогава Адриа прочете отново онова „една износена бременност“ и разбра защо толкова малко говореше. По дяволите!

И сега Адриа стоеше зад нея, блееше като глупак, пиеше нейния чай и се чудеше на способността й да създава дълбинни светове, използвайки само две измерения, и на манията й да пази всичките си тайни.

Смокиня, приличаше на смокиня. В единия край на имението сега растеше смокиня, а на стената беше подпряно едно колело от каруца. А Сара му каза цял ден ли смяташ да стоиш залепен за тила ми?

– Приятно ми е да гледам как рисуваш.

– Срамежлива съм и ме объркваш.

– Какво ти каза лекарката? Нали днес трябваше да ходиш на преглед?

– Нищо. Каза, че съм добре.

– А кръвотечението?

– То е от спиралата. Извади ми я като предпазна мярка.

– Значи, да сме спокойни.

– Да.

– Трябва да помислим сега какво ще правим.

А защо лекарката казва, че си износила докрай една бременност? А, Сара? А?

Сара се обърна и го погледна. На челото имаше петънце от въглен. На глас ли си го помислих? – помисли си Адриа наум. Сара погледна чашата, сбърчи нос и каза ей, изпил си ми чая!

– Ооо, извинявай! – каза Адриа. А тя се засмя с онзи смях, който винаги ми напомняше песента на ручейче. Посочи рисунката: – Къде може да е това?

– Такава си представям според това, което си ми разказвал, че е била Тона, когато си бил малък.

– Разкошно е... Но прилича на изоставено село.

– Защото един ден ти порасна и го изостави. Виждаш ли? – Посочи пътя. – Тук се спъна и си ожули коленете.

– Обичам те.

– А аз теб повече.

Защо не ми каза за тази износена бременност, нали детето е най-важното нещо на света? Живо ли е детето ти? Починало ли е? Как се казваше? Родило ли се е действително? Момче ли беше, или момиче? Как изглеждаше? Знам, че имаш пълно право да не ми казваш всичко за живота си, но не бива да пазиш цялата болка само за себе си, бих искал да я споделиш с мен.

– Рсрсрсрсрсрср.

– Един момент – каза Адриа. – За рисунката: – Когато я довършиш, си запазвам половин час за съзерцание.

Когато отвори вратата на куриера, все още държеше празната чаша в ръка.