Изповядвам

* * *

На вечеря отвориха бутилката, която им се стори най-скъпата от пратката на Макс. Шест бутилки, всички с червено вино, шест висококачествени вина, и шестте, описани в книжката, която самият Макс беше издал, със собствените му указания за дегустация. Книгата, луксозна, с много хубави снимки, беше нещо като самоучител „Научи се да дегустираш вино“, предназначен за небцето на припрения американски гурман.

– Трябва да го пиеш в чаша.

– С порон е по-забавно.

– Ако брат ти разбере, че пиеш вината му с порон...

– Добре. Но само за дегустацията. – Взе чашата. – Какво казва за него Макс?

Адриа, много сериозен, наля две чаши, хвана едната за крачето и се приготви да прочете тържествено текста; в съзнанието му се мярна споменът за училището, за случаите, когато поради разместване в програмата присъстваше на служба и виждаше как свещеникът горе на олтара, с подноса за причастието, чаши и потири, извършва тайнства, мърморейки на латински. И взе да се моли и изрече domina mea413, отлежалият приорат414 е комплексно и кадифено вино. С наситен аромат, който оставя дъх на карамфил, и с нотки на препечено, като се има предвид качеството на дъбовите бъчви, в които е зряло.

Даде знак на Сара и двамата отпиха от виното така, както Макс в деня, когато ги учеше да дегус­тират и накрая без малко да започнат да танцуват конга415 на масата в столовата.

– Усещаш ли нотката на препечено?

– Не, усещам движението по улица „Валенсия“.

– Абстрахирай се! – заповяда Адриа, като примлясна с език. – Аз... май усещам нещо като дъх на кокосов орех.

– Кокосов орех?

Защо не ми разкажеш тайните си, Сара? Какъв привкус оставя твоят живот със събитията, които не познавам? Привкус на трюфел или на къпина? Или привкус на дете, което не познавам? Но нали да имаш дете, е нещо естествено, желано от всички? Имаш ли нещо против живота?

Сякаш прочела мислите му, Сара каза виж, виж, виж, виж какво пише Макс: това вино приорат е мъжествено, комплексно, интензивно, мощно и доб­ре структурирано.

– Тинтири-минтири.

– Като че ли говори за бик.

– Харесва ли ти, или не?

– Да. Но за мен е много силно. Ще трябва да го кръщавам.

– Горко ти. Макс ще те убие.

– Няма защо да знае.

– Аз мога да те издам.

– Mouchard, salaud.416

– Шегувам се.

Пихме, четохме поетичната проза, която Макс беше написал за американските купувачи на приорат, костерс дел сегре417, монтсантс418 и не си спомням още какви вина, и доста се понапихме, та оглушителният рев на един забързан мотор, вместо да ни възмути, ни накара да се превиваме от смях. Ти в края на краищата си пи с твоето поронче и кръсти виното, да прощава Макс, никога няма да кажа на брат ти. А аз нямах смелостта да те питам дали си имала дете, дали си била бременна. Да не би пък да си имала аборт? От кого е било детето? И тогава звънна проклетият телефон, който се появява в живота ми, когато никак не е нужно да звъни. Не съм бил достатъчно решителен, за да се лиша от него, но като се има предвид ефектът, без телефон животът ми би бил малко по-приемлив. Господи, колко съм замаян. Не, не, аз отивам. Да.

– Адриа.

– Макс?

– Да.

– Господи. Празнуваме с твоите вина! Кълна се, че Сара не пие с порона, чуваш ли? Започнахме с един приорат, мъжествен, мощен, комплексен и не знам още какъв, само дето трябва да го вкарваш с обувалка. Благодаря за подаръка, Макс.

– Адриа.

– Наистина е прекрасно.

– Татко почина.

– А книгата е чудна. И снимките, и текстът.

Адриа преглътна, все още със замътено съзнание, и попита какво каза? А Сара, ти винаги си нащрек, попита какво става?

– Татко почина, чуваш ли, Адриа?

– Боже мой!

Сара стана и се приближи до телефона. Казах й баща ти, Сара. И по телефона: веднага идваме, Макс.

Двете вести за смъртта на родителите ти, и двете пристигнаха по телефона, неочаквано, въпреки че господин Волтес от няколко години не беше никак добре, сърцето му не беше наред и знаехме, че на неговата възраст някой ден ще ни потопи в скръб. Макс изглеждаше много разстроен, защото, въпреки че той се грижеше за него, понеже не беше напускал дома на родителите си, не беше забелязал, че баща му гасне – когато е умрял, той не е бил вкъщи, а щом се прибрал, медицинската сестра му казала господин Волтес, баща ви. Чувстваше се виновен, без да знае за какво; и аз го дръпнах настрана и му казах Макс, ти беше син за пример, винаги до родителите си. Не се измъчвай, защото ще бъдеш толкова несправедлив към себе си, че... на колко години беше? На осемдесет?

– На осемдесет и шест.

Не посмях да използвам напредналата възраст като аргумент за успокояване на съвестта. Само повторих осемдесет и шест два пъти, като не знаех какво друго да кажа, разхождайки се из огромния салон в дома на семейство Волтес-Епстейн, заедно с Макс, който, макар да беше педя и половина по-висок от мен, приличаше на безутешно дете. Да, да, биваше ме да поучавам. Колко лесно е да даваш съвети на другите.

Този път вече можех да отида заедно със семейс­твото в синагогата и на гробището. Макс ми каза, че баща им е пожелал да бъде погребан според еврейския ритуал, и затова го увиха в бял саван, а отгоре – талитът419, който от хевра кадиша420 помолиха да разкъса Макс като първороден син. И в еврейското гробище в Кортс421 беше погребан в земята, до своята Рашел, майката, която никой не ми даде възможност да обичам. Сара, колко жалко, че всичко се случи така, мислех си аз, докато на гробището равинът четеше Ел мале рахамим422. А когато настъпи тишина, Макс и Сара излязоха отпред и хванати за ръка, прочетоха Кадиш423 за Пау Волтес и аз се разплаках тайно и от самия себе си.

Сара изживя тези дни с дълбока болка, а въпросите, които исках да ти задам, щяха да почакат, защото това, което предстоеше да ни се случи, заличи всичко.

413 Владичице моя (лат.) – началото на молитва към пресвета Богородица. – Б. р.

414 Вино с квалифицирано наименование за произход, произвеждано в района Приорат (провинция Тарагона, Каталония). – Б. р.

415 Кубински танц, при който танцуващите се хващат през кръста на влакче. – Б. пр.

416 Доносник, мръсник (фр.). – Б. пр.

417 Вина с наименование за произход, произвеждани в района Костерс дел Сегре (провинция Лейда, Каталония). – Б. р.

418 Вина с наименование за произход, произвеждани във Фалсет (провинция Тарагона). – Б. р.

419 Талит – еврейски молитвен шал. – Б. пр.

420 Погребално общество към синагогата, което оказва последни почести на починалия и устройва погребението. – Б. пр.

421 Квартал в Барселона. – Б. р.

422 Поминална молитва. – Б. пр.

423 Молитва за душата на починали родители, която се произнася от децата им. – Б. пр.