Изповядвам

* * *

Докато Бернат мислеше, на Адриа много му тежеше мълчанието на Сара, която си обличаше пижамата и си миеше зъбите. Доколкото си спомням, само веднъж преди това съм те виждал толкова сърдита. Ето защо потърсих убежище у Хораций. Легнал в леглото, четях Solvitur acris hiems grata vice veris et Favoni / trahuntque siccas machinae carinas407...

– Показа си рогата, а? – каза Сара с горчивина, когато влезе в спалнята.

...ac neque iam stabulis gaudet pecus aut arator igni408. Адриа вдигна поглед от одите и каза какво?

– Показа какъв си пред приятеля си.

– Защо?

– Ако ти е тооолкова близък...

– Понеже ми е тооолкова близък, винаги му казвам истината.

– Както и той, когато ти казва, че се възхищава от твоите знания и се гордее, като вижда как европейските университети те канят и името ти се утвърждава и...

– Бих се радвал да мога да кажа нещо такова за Бернат. За музикалната му дарба мога да го кажа, но той не ми обръща внимание.

Върна се към Хораций и прочете ac neque iam stabulis gaudet pecus aut arator igni / nec prata canis albicant pruinis409.

– Много добре. Прекрасно. Merveilleux.410

– А? – Адриа отново вдигна глава, като си мис­леше nec prata canis albicant pruinis. Сара го гледаше ядосана. Понечи да каже нещо, но се въздържа и излезе от спалнята. Притвори вратата вбесена, но без да вдига шум. Ти беше дискретна дори когато се сърдеше. Освен този път. Адриа се загледа в притворената врата, без да съзнава напълно ставащото. Защото в главата му нахлуваше като буен порой, разгневен от дългото чакане, това dum gravis Cyclopum / Volcanus ardens visit officinas411.

– А? – попита Сара, като отвори вратата, без да пуска бравата.

– Нищо, извинявай. Мислех на глас.

Тя отново притвори вратата. Сигурно стоеше права от другата страна. Не обичаше да ходи из къщи по нощница, когато имаше чужди хора. Аз не знаех, че ти се колебаеше дали да останеш вярна на думата си, или да се нахвърлиш срещу мен. Реши да останеш вярна на думата си, влезе, легна си и каза лека нощ.

407 Отстъпва суровата зима пред меката пролет и Фавоний, / машините спускат корабите на вода (лат.). Тези и следващите стихове са от първата книга на Хорациевите „Оди“. – Б. пр.

408 Кошарата не привлича вече овцете, нито пък огънят – земеделеца (лат.). – Б. пр.

409 И ливадите не белеят от скреж. – Б. пр.

410 Чудесно (фр.). – Б. пр.

411 Докато огненият Вулкан посещава душните ковачници на Циклопите. – Б. пр.