Изповядвам

* * *

След няколко дни отново трябваше да се прави шибаният подбор на стоката. Застанал встрани, доктор Фойгт наблюдаваше как войниците решително убеждават жените, че трябва да оставят децата си. Видя как доктор Буден подбираше десетте момичета и момчета, както той му беше заповядал, и в този момент забеляза старицата, която кашляше и плачеше. Отиде при нея.

– Какво е това?

Сложи ръка върху калъфа, но дъртата вещица отстъпи крачка назад и той си помисли какво си въобразява тая долна кучка. Тъй като се беше вкопчила в калъфа с такава сила, че не можеха да й го вземат, щурмбанфюрер Фойгт извади пистолета си, прицели се в изхабения сив тил на жената, стреля и сред общия плач едвам се чу едно слабо „пук“. И мръсната свиня изпръска калъфа на цигулката. Докторът заповяда на Емануел да почисти калъфа и веднага да занесе всичко в кабинета му. И докторът се оттегли, прибирайки пистолета в кобура, следван от много очи, уплашени от такава жестокост.

– Ето го това – каза Емануел след няколко минути. Остави калъфа на масата. Беше хубав калъф. Затова привлече вниманието на доктор Фойгт. В хубав калъф обикновено се крие хубав инструмент. Който е похарчил пари за калъф, преди това е похарчил за инструмент. И ако инструментът е хубав, си го носиш със себе си навсякъде, даже и в Аушвиц.

– Разбий ключалката.

– Как, господин майор?

– Както знаеш, оправяй се. – Внезапно уплашен: – Но не стреляй в нея!

Адютантът на майора употреби нерегламентирана кама, която подробност Фойгт записа в бележника „за всеки случай“. Направи му знак да напусне кабинета и с известно вълнение отвори калъфа на цигулката. Да, имаше инструмент, но от пръв поглед личеше, че не е нищо особено... а, не, чакай. Взе я и прочете надписа вътре: Laurentius Storioni Cremonensis me fecit 1764. Иди, че разбери.