* * *
Мъртъв съм, помисли си Жозеп Шаром. Не можа да издържи черния поглед на дявола инквизитор, който беше нахълтал в залата, беше задал въпроса си, крещейки, и нетърпеливо чакаше отговор.
– Какви хостии234? – попита след дълга пауза доктор Шаром със задавен от ужас глас.
Инквизиторът стана, избърса потта от челото си за трети път, откакто беше влязъл в залата за разпит, и повтори въпроса: колко плати на Жауме Маля за осветените хостии, които ти е дал.
– Аз не знам нищо. Не познавам никакъв Жауме Маля. Не знам какво е хостия.
– Това означава, че се смяташ за евреин.
– Да... Евреин съм, Ваше Превъзходителство. Вие знаете това. Моето семейство и всички семейства от еврейския квартал се намираме под закрилата на краля.
– Между тези стени единствената закрила е Божията. Винаги помни това.
Всевишни Адонай235, къде си сега, когато те търся, помисли си уважаемият доктор Жозеп Шаром, съзнавайки, че върши грях, като губи вяра във Всевишния Бог.
234 Хостия – безквасен евхаристиен хляб. – Б. р.
235 Едно от имената на Бога в старозаветните книги. – Б. пр.