Изповядвам

42

Върнах се от Тюбинген надут като пуяк и наперен като паун. Гледах толкова отвисоко на човечеството, че се питах учуден как останалите хора могат да живеят толкова приземено. Докато един ден отидох да изпия едно кафе в барчето на факултета.

– Ей, здравей.

Още по-хубава е. Бях седнал наблизо, без да я забележа.

– Ей, как сме?

Да, още по-хубава. От няколко месеца раздразнението, което не пропускаше да демонстрира, когато бях наблизо, се беше смекчило. Може би й беше омръзнало. Може би защото й беше провървяло.

– Добре съм. А ти? А в Германия мина много добре, нали?

– Да.

– Но на мен повече ми харесва „Естетическата воля“. Много повече.

Глътка кафе. Хареса ми това принципно изяв­ление.

– На мен също, но нека си остане между нас.

Мълчание. Глътка кафе аз, глътка кафе с мляко тя.

– Много си добър – каза след малко.

– Моля?

– Вече казах. Много си добър.

– Благодаря. Аз...

– Не. По-добре не разваляй момента. Мисли и от време на време пиши по някоя книга. Но не пипай хората. Стой си настрана, разбираш ли?

Допи кафето си на една глътка. Много исках да ми обясни думите си но съзнавах, че е глупаво да човъркам по този въпрос. Още повече че не ти бях казал нищо за Лаура. Не ти бях казал нищо, въпреки че можех да го направя без проблем. А сега, вместо да се хвърли в атака, тя ме хвалеше. И преди месец покрай преустройството беше избрала бюрото срещу моето, сега, когато най-после си имах собствено бюро. Трябваше да свикна с този нов тип отношения с Лаура. Даже си помислих, че така нямаше да се налага изобщо да ти говоря за тази жена.

– Благодаря, Лаура – казах.

Тя удари два пъти с кокалчетата на пръстите по масата и си отиде. Трябваше да почакам мъничко, за да не я срещна, докато се качва по стълбите. Но си помислих, че е по-добре, че Лаура не ми се муси. А Омедес веднъж ми каза, че Лаура Байлина, знаеш ли я, онази русичката, толкова сладка, че ти се ще да я схрускаш? Та тя чете страхотни лекции. Омаяла е всички. Ами радвам се, си помислих. А освен това си помислих, че със сигурност всички долни номера, които съм й погаждал, са й помогнали да стане по-добра. А на Омедес отговорих казаха ми вече, от време на време трябва да се появява по някой свестен преподавател, нали?