Изповядвам

* * *

Изпитът на Бернат приключи с нашата Шакона от втората сюита. Бях го чувал да я свири толкова пъти... Винаги имаше какво да отбележа, сякаш аз бях виртуозът, а той – чиракът. Започна да я учи, когато я чухме в Двореца на музиката, изпълнена от Хайфец. Добре. Съвършено. Но отново без душа, може би поради нервите около изпита. Без душа, сякаш последната репетиция вкъщи само преди двайсет и четири часа беше някакъв мираж. Пред публика Бернат губеше творческия си дух, липсваше му мъничко божественост, която той искаше да замести с воля и учене, а резултатът беше добър, но прекалено предвидим. Е, това е, моят най-добър приятел беше отчайващо предвидим, даже когато нападаше.

Свърши изпита мокър от пот, сигурно си мислеше, че го е взел. Тия от изпитната комисия, които през двата часа, докато свиреше, гледаха с кисели физиономии, обсъдиха изпълнението му за няколко секунди и единодушно решиха да му пишат отличен и всеки от тримата да го поздрави лично. А Трульолс, която беше сред публиката, изчака майката на Бернат да го прегърне и всичко останало, което правят майките, различни от моята, и го целуна по бузата развълнувана, както се вълнуват някои учителки, и чух, че му казва със своята пророческа дарба, Бернат, ти си най-добрият от всички, които са минали през ръцете ми. Чака те блестящо бъдеще.

– Изключително – каза му Адриа.

Бернат престана да разхлабва лъка и погледна приятеля си. Мълчаливо прибра лъка в калъфа и го затвори. Адриа продължи: страхотно, малкия, поздравявам те.

– Вчера ти казах, че съм твой приятел. И ти си мой приятел.

– Да. Неотдавна каза близък приятел.

– Точно така. Близкият приятел не се лъже.

– Моля?

– Изсвирих го задоволително, и точка. Липсва ми élan226.

– Днес свири добре.

– Ти щеше да го изсвириш по-добре от мен.

– Какво говориш! От две години не съм пипнал цигулка!

– Ако това копеле, моят най-близък приятел, е неспособен да ми каже истината и предпочита да говори като всички останали...

– Какви ги говориш?

– Не ме лъжи никога повече, Адриа. – Избърса потта от челото си. – Коментарите ти много ме дразнят и ме възмущават.

– Добре, аз...

– Но знам, че си единственият, който казва истината. – Намигна му. – Auf Wiedersehen227.

226 Порив (фр.). – Б. пр.

227 Довиждане (нем.). – Б. пр.