Изповядвам

* * *

Докато отваряше вратата на апартамента, Бернат каза света обиколи и у дома се върни, обясни й, че това е кварталът, в който е израсъл, и сега, след развода, по силата на обстоятелствата се беше върнал отново тук. Доволен съм, че можах да се върна, защото тук имам натрупани много спомени. Искаш ли уиски или нещо друго за пиене?

– Не пия.

– И аз не пия. Но се запасявам за гости.

– Може би вода.

– Гледай каква кучка е, не ми даде никаква възможност да остана в дома си. Но се оправих. – Разпери ръце, сякаш искаше да покаже целия апартамент наведнъж. – Доволен съм, че се върнах в квартала. Оттук.

Показа й накъде да върви. Мина напред да запали осветлението.

– Според мен ние, хората, извървяваме някакъв път, а после се връщаме към началото. В живота човек винаги се завръща към корените. Ако не се намеси смъртта.

Стаята беше голяма, вероятно е била предназначена за столова. Имаше диван и едно крес­ло пред кръгла масичка, две нотни стойки с партитури, шкаф с три инструмента, бюро с компютър и много листове хартия около него. Отсрещната стена – покрита с книги и партитури. В това помещение сякаш се съдържаше целият живот на Бернат.

Шениа отвори чантата си, извади касетофон и го сложи пред Бернат.

– Виждаш ли? Още не съм подредил, но тук искам да бъде всекидневната.

– Много е уютно.

– Тази кучка Текла не ми позволи да си взема нито един от мебелите. Всичко е от ИКЕА. На моята възраст, от ИКЕА. А, да не би да записваш?

Шениа изключи апарата и каза с тон, какъвто не бе чул през цялата вечер:

– За тази кучка жена ти ли искаш да говориш, или за книгите си? Питам, за да знам дали да прибера касетофона, или да го включа.

Настана тишина, в която можеш да чуеш собствените си стъпки. Но не вървяха по безлюдна уличка. Бернат усети ударите на сърцето си и се почувства крайно смешен. Изчака да отмине шума от един мотоциклет, който се качваше по „Люрия“.

– Touché.174

– Не знам френски.

Бернат изчезна от стаята засрамен. Върна се с бутилка минерална вода от марка, каквато тя не беше виждала. И две чаши от ИКЕА.

– Вода от облаците на Тасмания. Ще ти хареса.

Половин час си говориха общи приказки за разказите и за процеса на писането им. И че третият и четвъртият сборник са най-добрите. Роман? Не, не, предпочитам късите разстояния. Той отбеляза, като постепенно си възвръщаше самообладанието, колко го е срам, че се е държал скандално пред нея, говорейки за оная кучка, бившата си жена, но все още не може да забрави тази история, не може да се примири, че макар да е платил куп пари на адвоката, правото е на страната на Текла почти във всичко, това много ме разстройва, съжалявам, че те занимавам с тия неща, но пък така ще разбереш, че писателите, въобще хората на изкуството, също сме хора.

– Никога не съм се съмнявала в това.

– Touché pour la seconde fois.175

– Казах ти, че не знам френски. Можеш ли да ми разкажеш как замисляш книгите си?

Говориха за това надълго и нашироко. Бернат разказа как бил започнал да пише преди много години, без да бърза. Работя много дълго, докато реша, че книгата е готова. „Плазма“ ми отне цели три години.

– Ами!

– Да. Сама се написа. Не знам как да ти го обясня...

Мълчание. Бяха изминали два часа и водата от облаците на Тасмания бе изпита. Шениа слушаше омаяна. От време на време някоя кола минаваше нагоре по „Люрия“. Колко добре си е вкъщи; за пръв път от много месеци насам Бернат се чувстваше добре вкъщи с някой, който го слушаше и не го критикуваше, както цял живот бе правил горкият Адриа.

Изведнъж усети цялата умора от напрежението на продължилия с часове разговор. Старостта си е старост.

Шениа се разположи удобно на креслото от ИКЕА. Протегна ръка, като че искаше да изключи касетофона, но се отказа.

– Сега бих искала да минем на... темата за раздвоената личност – музикант и писател.

– Не си ли уморена?

– Уморена съм. Но отдавна не бях имала възможност да направя такова интервю... толкова... като това.

– Благодаря много. Но можем да го оставим за утре. Чувствам се...

Знаеше, че разваля магията на момента, но нищо не можеше да направи. Поседяха мълчаливо няколко минути, тя си прибираше нещата и двамата преценяваха дали моментът е подходящ, за да направят крачка напред, или да оставят да надделее благоразумието, и накрая Бернат каза съжалявам, че ти предложих само вода.

– Беше чудесна.

Всъщност искам да те вкарам в леглото.

– Искаш ли да се уговорим за утре?

– Утре няма да мога. Вдругиден.

В леглото, още сега.

– Много добре. Ела тук, ако нямаш нищо против.

– Добре.

– Ще си поговорим за всичко.

– За всичко.

Млъкнаха. Тя се усмихна, той също.

– Чакай, ще ти извикам такси.

Бяха на ръба. Погледнаха се мълчаливо, тя със спокойствието на нощта в погледа. Той, с неопределена сивота, изтъкана от неизповедими тайни в очите. И все пак тя си отиде с проклетото скапано такси, което винаги разваля всичко. Преди това Шениа го целуна крадешком по бузата близо до устните. Трябваше да се вдигне на пръсти, за да стигне. Колко е сладка, изправена на пръсти. На улицата видя как таксито отнася Шениа далеч от неговия живот, поне за два дни. Пипна се точно там, близо до устните. Усмихна се. Повече от две години не се бе усмихвал.

174 Туше: във фехтовката – удар, нанесен по правилата. В случая: добре казано, добро попадение. – Б. пр.

175 Още едно добро попадение. – Б. пр.