Изповядвам

24

Преди много време, когато Земята беше плос­ка и стигайки до края на света, безразсъдните пътешественици се блъскаха в студената мъгла или политаха в тъмната бездна, имаше един свят мъж, който реши да посвети живота си на нашия Господ Бог. Казваше се Николау Еймерик, по народност каталонец, и беше уважаван професор по свещена теология в манастира на Ордена на проповедниците230 в Жирона. Религиозното му усърдие го бе поставило начело на Инквизицията, която той ръководеше с желязна ръка срещу злото на ереста в земите на Каталония и в кралство Валенсия. Николау Еймерик е роден в Баден-Баден на 25 ноември 1900 година; беше произведен оберщурмбанфюрер от СС малко прибързано и след славния първи етап като оберлагерфюрер на Аушвиц, през 1944-та отново пое управлението му, за да разреши унгарския въпрос. В официален документ обяви за еретична книгата Philosophica amoris231 на непокорния Рамон Люл232, каталонец от кралство Майорка, и обвини в ерес всички, които във Валенсия, Алкой, Барселона, Сарагоса, Алканис233, Монпелие или където и да е другаде четат, разпространяват, учат, преписват и обсъждат чумното еретично учение на Рамон Люл, което не произхожда от Христа, а от дявола. И така удостоверявам с подписа си в град Жирона на 13 юли 1367 година.

– Продължавайте. Започвам да вдигам температура, а не желая да си лягам, преди да...

– Може спокойно да се оттеглите, Ваше Превъзходителство.

Брат Николау избърса потта от челото си, следствие колкото от горещината, толкова и от високата температура, погледна как брат Микел от Сускеда, неговият млад секретар, дописваше с красивия си почерк осъдителния документ, излезе на улицата, напечена от адското слънце, и без да има време да си поеме дъх, се потопи в тъмнината на малко по-прохладния параклис „Света Àгеда“. Падна на колене насред помещението, склони смирено глава пред божественото присъствие на Дарохранилницата и каза о, Господи, дай ми сили, не позволявай да се огъна поради човешката ми слабост, не позволявай клеветите, слуховете, завистта и лъжите да разколебаят моята смелост. Сега самият крал се осмелява да критикува дейността ми в полза на истинната и единствена вяра, Господи. Дай ми твърдост, та никога да не престана да Ти служа в мисията си на строг пазител на истината. След като каза амин, недоловимо като мислена въздишка, брат Николау остана още известно време коленичил, за да дочака изключително жаркото слънце да погали планината на запад; остана с празно съзнание, в молитвена поза, в пряко общение с Господа на Истината.

Когато светлината от прозореца взе да намалява, брат Николау напусна параклиса със същата енергия, с каквато беше влязъл. Навън жадно пое аромата на мащерка и суха трева, излъчван от още топлата земя през най-горещия ден, който старите хора помнеха. Отново избърса потта от парещото си чело и се отправи към сивата каменна сграда в края на уличката. На входа трябваше да сдържи нетърпението си, защото точно онази жена, винаги онази жена, заедно с Кривогледия от Салт, който й беше мъж, бавно пренасяше чувал с ряпа, по-голям от самата нея, към вътрешността на двореца.

– През тази врата ли трябва да влизат? – попита раздразнен брат Микел, който беше излязъл да го посрещне.

– Входът откъм градината е наводнен, Ваше Превъзходителство.

Брат Николау Еймерик попита сухо дали всичко е готово и без да престава да върви с широка крачка към залата, си помисли о, Господи, ден и нощ влагам всичките си усилия, за да защитавам Твоята Истина. Дай ми сили, нали в края на светлината ще ме съдиш Ти, а не човеците.

230 Официалното наименование на Доминиканския орден. – Б. р.

231 Става дума за Arbor Philosophiae Amoris, латински превод на написаното на каталонски съчинение Arbre de Filosofia d’amor („Дърво на философията на любовта“). – Б. р.

232 Известен и с латинизираното име Раймунд Лулий (1232–1315) – каталонски философ, теолог, писател и изобретател, един от най-бележитите мислители на Ранното средновековие. – Б. пр.

233 Алкой – град в днешната провинция Аликанте (Валенсия); Алканис – селище в днешната провинция Теруел (Арагон). – Б. р.