Изповядвам

* * *

След като бяха уредени формалностите и бяха платени данъците, Адриа отново окачи картината от този някой си Уржел, картината с манастира „Санта Мария де Жери“, на стената, която не беше пожелал да покрие нито с друга картина, нито с някоя лавица. Светлината на залязващото слънце пак я осветяваше с лека тъга откъм Треспуй. Адриа дръпна един стол от масата в столовата и седна. Дълго седя, загледан в картината, сякаш искаше да усети бавното движение на слънцето. Когато то отново се върна пред манастира „Санта Мария де Жери“, избухна в плач.